/КРОСС/ България е поела по-голям ангажимент за ограничаване на вредните емисиите в Плана за възстановяване и устойчивост, отколкото е било изисквано от нас. Това каза служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова в предаването „Защо, господин министър?“ по бТВ.
Според нея сега страната ни е в значително по-трудна ситуация след решението на Народното събрание да се предоговори с Брюксел затварянето на въглищните централи. Карамфилова обясни, че България трябва да посочи на ЕК всички допуснати пропуски и да представи предприетите мерки за действие в годините напред. „Сега пред нас предстои една изключително сериозна и тежка задача – не само към мен, но и към цялото служебно правителство, както и към следващия редовен кабинет“, обясни тя.
Росица Карамфилова припомни, че България, подобно на всички останали страни в ЕС, е поема общоевропейски ангажимент за намаляване с минимум 55% на парникови емисии към 2030 г., спрямо 2005 г.
„Няма конкретно разпределение на абсолютна стойност на емисиите, която всяка държава трябва да приеме. ЕС трябва да намали с минимум 55% общите емисии, които е емитирала през 2005 г., до 2030 г. В схемата за търговия с емисии на европейско ниво има над 11 000 инсталации, които са обхванати от 31 държави. България има едва около 180 емисии“, обясни още тя.
Карамфилова допълни, че в Плата за възстановяване и устойчивост страната ни е поела допълнителни ангажименти за ограничаване на емисиите, и то в един конкретен сектор – за конкретни инсталации. Според нея предходното редовно правителство на Кирил Петков е поел ангажимент по-голям, отколкото е бил изискван от нас.
„За да се участва в търговията на европейско ниво има конкретни правила – таван, линейно разпределение на емисиите по години. На практика тези правила се договарят в момента с подготвения пакет за 55%. Интересен е фактът, как към април 2022 г. и при условие, че не е имало европейски регламент, са определени тези проценти за намаляване на емисиите в годините“, посочи служебният министър.
Росица Карамфилова обясни, че България към момента е надхвърлила на национално ниво заложените от ЕС 55% ограничаване на емисиите. Това според нея обаче не бива да е повод за гордост, защото това не е станало за сметка на декарбонизацията, а защото икономиката ни не работи.
Реалистичните цели на МРРБ са 2030 г. да бъдат постигнати 55%, а до 2050 г. – климатична неутралност. „2030 или 2038 г., в зависимост от това какъв план за действие щ е начертае Министерство на енергетиката, трябва да бъдат затворени въглищни мощности. Но до този момент са необходими мерки в трансформация, декарбонизация и намиране на алтернативи“, заяви Карамфилова.
В момента България вече е в неизпълнение на Плана за възстановяване, отбеляза тя. За да получим средства и да изпълним ангажиментите, които сме поели, в момента единственият алгоритъм е предоговаряне. „За да получим втория транш, не трябва само да говори за решението за предоговаряне, а следва да изпълним и реформите и ангажиментите, които сме поели. Остава отворен въпроса колко от тези актове са приети от НС. Това е една пакетна реформа и задачата е сложна, трудна, времеемка, изключително отговорна“, подчерта тя. Работата на парче не означава стигане до крайните решения, категорична бе Карамфилова.