/КРОСС/  Рамките, в които НС опита да вкара Министерски съвет в един преговорен процес за отваряне и някаква промяна в Плана за възстановяване и устойчивост, гарантират неуспех на тези преговори. Парламентът е в нарушение на собствения си Правилник за дейността и организацията, доколкото въпросът беше разгледан само от една комисия, това заяви в БНТ "Денят започва" бившият министър на екологията Борислав Сандов. Той обясни, че председателят на НС се беше обърнал към други две комисии - тази по околна среда и тази по европейски въпроси, които не са заседавали и не са изразили становище. Становище има само от Комисията по енергетика. Решението на НС всъщност казва, че няма да правим декарбонизация - нещо, което е невъзможно заради поетия вече ангажимент от България да затвори въглищните централи през 2038 година.

Страната ни все още няма дългосрочна стратегия за декарбонизация, няма е влязъл в сила интегриран план "Енергетика и климат", подчерта Сандов.

Планът за възстановяване и устойчивост трябваше да акцентира и ние да задължим себе си да довършим две реформи - едната беше за съдебната система и контрол върху главния прокурор, другата беше свързана с декарбонизацията и залагане на ясни цели, които да постигнем до 2026 година.

По думите му щетите, които ще нанесе продължаването на работата на въглищните централи, ще са много по-големи от ползите, които бихме имали. Посочи, че преките щети са загуба на средства около 40% по Плана за възстановяване, загуба на всички средства от Фонда за справедлив преход, невъзможност за включване във Фонда за модернизация, освен това е възможно да не получим средства и по оперативни програми и други финансови инструменти. Косвените щети са, че няма да имаме инвестиции в нови възобновяеми източници.

Акцентира, че работата на въглищните централи се отразява негативно и на здравето на работещите в тях, което също не е за пренебрегване, както не можем да пренебрегнем и промените в климата, от които страдаме всички.