НЛРС-СЛРБ участва в дискусия с евродепутати в Брюксел за ролята на ловците за опазване на биоразнообразието

/КРОСС/ Противопоставянето на природозащитните организации на лова е изкуствено привнесен проблем от политически интереси. Необходими са ни надеждни научни данни, когато се взема определено политическо решение на европейско ниво, а науката не бива да е в услуга на идеологията на противниците на лова.

Такъв беше лайтмотивът на дискусията, проведена в сградата на Европейския парламент, организирана от българския евродепутат Андрей Слабаков и италианския му колега Пиетро Фиоки на тема „Положителната роля на ловците за опазването на биоразнообразието в ЕС".

Представители на ловни организации от европейки, а и няколко африкански страни - Намибия Танзания, Ботсвана, поставиха различни проблеми за разглеждане, чието разрешаване минава през ловната дейност и сътрудничеството на европейските и националните институциите с ловните организации. Онлайн участваха министърът на земеделието и зам.-министърът на околната среда на Италия.

На дискусията присъства и внушителна българска делегация, начело с председателя на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев, включваща членове на УС на Националната организация, председатели на някой от най-големите ловно-рибарски сдружения и експерти.

Темата на презентацията на инж. Василев бе негативното влияние на едрото земеделие върху биоразнообразието, което особено се задълбочи след влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. Той даде пример със дивия заек у нас, чиято популация драстично е намаляла и ако в началото на 70-те годни на 20 век ползването на вида е било около 210 хил. индивида, то в наши дни е едва 5000 бр.

инж. Васил Василев, председател на УС на НЛСР-СЛРБ

Отбелязано бе, че Европейската комисия подпомага интензификацията на земеделието, което коствено влияе върху биоразнообразието, а от друга страна ограничава лова на различни видове - последният пример е с гургулицата. Тази политика трябва да се коригира, отбеляза инж. Василев, като една необходима мярка е земеделските производители да получават субсидии, за да не обработват част от земеделските си площи и така да се запазват естествените местообитания на дивите животни. Темата е важна, тъй като не ловците са виновни за загубата на биоразнообразие, а самата политика на ЕК по отношение на едрото земеделие в Европа влияе върху него.

Експертът в НЛРС-СЛРБ инж. Стилиян Герасков постави остро въпроса за последствията от опитите на ЕК да наложи пълна забрана на използването на оловните муниции в лова. Той подчерта, че 90 хил. оръжия в България трябва да се заменят, което би струвало на българските ловци около 90 мил. евро, тъй като 70% от ловното оръжие у нас е непригодно за използване на друг вид сачми. Всичко това би довело до отлив на членска маса в ловните сдружения и съответно намаляване на средствата, с които ловите организации изпълняват ангажиментите си по стопанисването на дивеча.

Акцент в изказванията на представителите на Австрия, Италия и Румъния бе увеличаването на популацията на едрите хищници в Европа, както и необходимостта от отпадане на строгата защита на вълка в редица страни.

В края на дискусията Пиетро Фиоки заяви, че целта на дискусията е да се отправи послание към ЕК да използва европейската ловна общност, за да спаси много животински видове и запази биоразнобразието в Европа.