Бракониерството бе във фокуса на традиционната годишна среща на сдруженията от НЛРС-СЛРБ
Секция: БЪЛГАРИЯ
17 Февруари 2023 11:55
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Бракониерството бе във фокуса на традиционната годишна среща на сдруженията от НЛРС-СЛРБ

/КРОСС/ На 15 февруари в Пловдив Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" проведе традиционната годишна среща на НЛРС-СЛРБ с председателите и щатния състав на сдруженията - членове на Националната организация.

Мерки за противодействие на бракониерството бяха акцентът на дискусиите, като със свои презентации се включиха Росен Райчев, директор на дирекция „Контрол по опазване на горските територии и ловно стопанство" към ИАГ, Георги Камбуров, прокурор във върховната администрация на прокуратурата и Елена Стефанова, началник отдел „Защитени територии" към МОСВ, като към тях участниците в традиционната среща можаха да отправят своите въпроси и препоръки.

Сред обсъжданите идеи са въвеждане на задължителен минимален брой ловни надзиратели на единица ловна площ в ЛРС; разширяване на правомощията им; създаване на национална ловна стража в системата на горската администрация; сключване на договори с частни охранителни фирми с цел опазване на дивеча; законодателни промени, включително създаване на възможност за бързи производства по Закона за лова и опазване на дивеча; доживотно лишаване от право на лов за тежки бракониерски прояви.

По време на националното съвещание бяха изнесени данни, че в сдруженията от НЛРС-СЛРБ са назначени на пълен работен ден 57 ловни надзиратели, което е крайно недостатъчно за ефективна охрана на дивеча. Средно в системата на НЛРС-СЛРБ на един ловен надзирател се падат за охрана 140 хил. ха ловна площ.

Същевременно бракониерите стават все по-добре екипирани, изобретателни и отлично информирани за слабостите в законодателството, така че да избегнат санкциите на закона. Експертът в НЛРС-СЛРБ инж. Стилиян Герасков посочи, че за незаконен лов вече се използват дори и дронове, като едно от обсъжданите предложения е те да бъдат изрично посочени в закона като забранено средство за лов.

Слабости в борбата с бракониерството отчитат и от системата на горите. През 2017 г. в цялата страна са съставени 249 акта по ЗЛОД, а през 2022 г. те вече са почти двойно по-малко - 128, като причината едва ли е в намалялото бракониерство. Едва около 20% от актовете стигат до издаване на наказателно постановление посочи Росен Райчев.

Друг законодателен проблем посочи председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев: ловна дружинка, на която са наложени санкции от съответното сдружение за бракониерство, лесно може да се прехвърли заедно с ловната си площ към алтернативно сдружение. Такива случаи не се рядкост, тъй като сегашното законодателство толерира „номадството" на дружини, а и на отделни ловци.

Представителите на прокуратурата изнесоха доклади, в които да дадоха много примери от съдебната практика и посочиха слабите страни и грешките, които се допускат при съставянето на актове за установяване на административни нарушения по ЗЛОД.

В дискусията по време на тази среща се включиха представители на сдружения от различни райони на страната, които посочиха своя опит и проблеми в борбата с бракониерството. Правомощията на ловните надзиратели към сдруженията да се изравнят поне с тези на горските служители и на частните охранителни фирми, предложи Евгени Абаджиев, председател на СЛРБ „Сокол-1893"-Пазарджик. „Ако искате да охраняваме - дайте ни права и средства", настоя той в присъствието на представители на държавните органи.

Докато не се реши проблемът с финансирането на тази дейност, няма да има напредък в борбата с бракониерството, смята и Тодор Баръмов, председател на СЛРД „Марица" в гр. Първомай. Ръководителят на СЛРД „Лебед"-Бургас Невен Каравасилев е на мнение, че дейността би трябвало да се финансира с приходите от таксата за стопанисване на дивеча. „Тези пари трябва да се разходват целево. Ако държавата не желае да ги върне обратно в сдруженията, нека ИАГ да направи Национална ловна стража и да действа", заяви Каравасилев. Редица изказали се обаче изразиха загриженост, че ловната охрана в момента е последна грижа на горските власти, чийто основен приоритет е дърводобивът и приходите от него.

Председателят НЛРС-СЛРБ инж. Василев запозна участниците в тази среща с основните събития от програмата за честването на 125-годишнината на Националното сдружение и напредъка по тяхната организация. Той даде и разяснения по инициираните промени в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, касаещи вноската за стопанисване на дивеча, като представителите на ИАГ потвърдиха, че съвсем скоро промените могат да бъдат внесени за гласуване в Министерски съвет.