/КРОСС/ Сред целите на Стратегията на ЕС за земеделието до 2050 г. са 10% от обработваемата земя да стане ландшафтна инфраструктура, т.е. да се използва само природосъобразно; намаляване на торовете и по-опасните пестициди с 50%, минаване към биологично производство на 25% от териториите. Това каза служебният министър на земеделието Явор Гечев в предаването „Говори сега" по БНТ.

Тази стратегия обаче е правена преди войната в Украйна и разрушаването на веригите на доставка, отбеляза той. Държави като България, Румъния и Полша в момента имат много по-голям натиск върху икономиките си спрямо западните държави. „В България влизат огромни количества български култури от Украйна, заради които не можем да реализираме български продажби. На практика 50% от оранжериите в Европа изобщо не засяха продукция", посочи той.

Стратегията трябва да бъде преосмислена и трябва да има различни подходи спрямо отделните държави, заяви Гечев.

По думите му страната ни има потенциала не просто да изхранва българското население, но и да изнася земеделска продукция за още 30 милиона човека. „Балансирано селско стопанство, което не е базирано само на зърно, а на цялостно производство, преработка, добавена стойност, което дава и стандарта в населените места извън големите градове. За да стане това цялото нещо, иска редица неща, които ние не сме почвали", заяви земеделският министър.

Стратегическият план на България са Европейският стратегически план, т.е. целите, които страната ни трябва да постигне, за да изпълни ангажиментите си към Европа. „Това не значи точно българския план. България трябва да има ясна представа какво прави в следващите 10 години, а тя няма такава. Ние нямаме план за земеделието, ние нямаме национална стратегия, нямаме производствени единици, които да го правят.

Имаме много слаба култура, а да не говорим за законодателство за кооперирането, което да даде малко по-голяма пазарна мощ. Новото законодателство, поземлени реформи, Закон за кооперирането, изобщо стратегия за проникването на български продукти, цялостната визия по отношение на нещата се прави в НС", подчерта Явор Гечев.

Той коментира непрекъснатия ръст на цените при хранителните продукти у нас и мерките на държавата в тази посока. Правителството ще направи всичко възможно, за да урегулира необосновано високите цени, категоричен бе той. И даде пример с млякото. „Изкупната цена при млякото от фермерите е 90-95 стотинки, а 3,70-3,90 лева - в магазина. Това означава, че хем парите не отиват пи фермерите, хем по веригата някъде нагоре има нелоялни търговски практики", посочи той.

Страната ни има инструменти да пази българското производство, въпреки свободния европейски пазар. „Ако има спорове по отношение на качество, нерегламентиран внос, държавата трябва да реагира. В момента правим наредба, която регламентира, включително електронизира редица съществуващи и нови регистри. Ще правим цялостен контрол заради здравеопазването, хигиената на храните, качеството на храните по цялата верига - от момента, в който тя е внесена в държавата или е продадена от българския фермер, до крайния магазин, в който тя ще бъде продадена", заяви Явор Гечев.