/КРОСС/ Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Катедра „Медии и обществени комуникации" представиха първото по рода си изследване за икономическия принос на медиите. Това е второто събитие, с което Катедра „Медии и обществени комуникации" отбелязва своята 15-годишнина от създаване на катедрата, обясни доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедрата.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откри събитието като отбеляза, че обикновено дейността на културните институции се свързва само с разходната част, докато това изследване показва приходите от дейността на медиите, според които този сектор завзема достойно място в българската икономика.

„Диалог за икономическия принос на културните и творчески индустрии трябва да има, те трябва да бъдат припознати, защото са изключително мощен инструмент за цялото икономическо развитие на страната ни, затова съм много щастлива, че съм тук и съм част от този форум", каза Марина Василева, заместник-министъра на културата, която присъства на събитието.

„Това е картографиране на всички дейности в рамките на един значим сектор за българската икономика", посочи при представяне на изследването доц. Биляна Томова от Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС.

Д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата и зам. директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС, представи изследването като обясни, че данните са агрегирани, за да не се нарушава конфиденциалността. „Все пак това е едно изсветляване на бизнеса, свързан с медиите, което досега не е правено" - каза тя.

Изследването обхваща 14 годишен период /от 2008-2021 г./ и е осъществено от Обсерваторията по икономика на културата и Столична община. Ползвани са статистически данни на НСИ за икономическия принос на културните и творчески индустрии, изкуствата, културното наследство и културния туризъм и е използвана методологията на ЕВРОСТАТ, чрез системата от кодове на NACЕ и COICOP. Данните са съпоставими в сравнителен анализ със страните - членки на ЕС.

В изследването са анализирани основните показатели за икономическата значимост на медиите - добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение, както и производителност на труда на заетите в медиите - на национално ниво и отделно за София-град.

Културните и творчески индустрии реализират икономически принос в икономиката на национално ниво от 6.40%, 112 821 заети и над 24 000 микро, малки и средни организации.

Данните от изследването очертават София като национален център на културните и творчески индустрии (КТИ) за периода 2008-2021 г. и град на творческата икономика.

Добавена стойност
Изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм създават 4,09% (2008) - 6.40 % (2021) от добавената стойност (по факторни разходи) в икономиката на България. В София се създава над 78.3% (2021 г.) от добавената стойност на сектора. Медиите, като част от културните и творческите индустрии, имат около една четвърт от добавената стойност. В сектора на радио, телевизия и нови медии регистрираме добавена стойност от над 1 милиард лева, като над 770 млн. лв. е в София. Заетостта в сектора достига над 17 000 заети на национално ниво и 11 490 заети в Столична община. За периода 2008-2021- изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм са 8-ми сектор по икономически принос/добавена стойност по факторни разходи/ в българската икономика. Близо два пъти по-висок дял на творческата икономика, в сравнение с данните на национално ниво в Столична община - 11.6% или 4-то място по добавена стойност в икономиката на София.

Преки чуждестранни инвестиции
Един от най-важните показатели за измерване на ефективността и ефикасността в областта на културния и творчески сектор е привличане на чуждестранни инвестиции. Динамиката на числата за периода 2008-2021 г. показва повече от два пъти нарастване на преките чуждестранни инвестиции за изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм - от малко над 415 млн. евро през 2008 г., до над 616 млн. евро през 2021 г. През 2021 г. на радио-телевизионния пазар има инвестиции от над 200 милиона евро. Трудно обаче ще достигнем до отговора на въпроса за действителните собственици и какъв обем от капитал преминава.

Брой на организациите
Организациите и високата динамика на техният брой в България е свързан с потенциала на творческата икономика, чиято основа са културните индустрии и голямата заетост, която генерират. Броят на организациите в изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм през 2008 г. е 15 537, достига до 24 296 през 2021 г. Над 50% от организациите са концентрирани в София. Тази характеристика е свързана с огромния брой организации в сектора в София - 7 114 през 2008 г. , достигайки най-висок брой през 2021 г - 12 618. Организациите в творческата икономика са над 10 % (2021г.) от всички организации в София - или това значи, че всяка десета организация в столицата е организация на творческата икономика. В областта на медиите броя на организациите достига над 4 200 - общо за радио, телевизия, нови медии, печатни медии и информационни агенции.
Високата добавена стойност и растежът на заетостта е непрекъсната тенденция и тази положителна динамика се превръща в най-силната отличителна характеристика на творческата икономика и на културните и творчески индустрии - това са секторите създатели на работни места и устойчива заетост.

Изследването показва, че културните и творчески индустрии създават сериозен икономически резултат. През последното десетилетие те си извоюват признание за специфично икономическо поле с голяма динамика, със социални измерения, създаващи партньорски мрежи между обществения сектор и частния бизнес. Културните и творчески индустрии са катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и индустриален сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Съвместното изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община на икономическия принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм, за периода 2008-2021 г. е основа за създаването на ефективна и ефикасна културна политика на национално и общинско ниво.