/КРОСС/ Датата 3 март несъмнено е много празнична за българския народ, независимо от конюктурата и от обстоятелствата. Това е радостен миг в българската история. След 5 века пауза се възражда българската държавност. Векове наред се е чакало да дойде освобождението от Виена. На днешната дата трябва да гледаме с български очи. Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общи фокус и морал. Това каза за "Твоят ден" историкът доц. Тодор Чобанов.

Според него тогавашните бойци са се сражавали не с мисълта за завладяване, а за помощ на един угнетен братски народ. "Днешната Русия не е онази, на болшевиките. В последните години 3 март не обединява, но е имало периоди, в които не се е празнувал по този начин. През комунистическа България въобще не се е празнувал. Имали сме уникален исторически късмет, че именно Александър II е бил на престола, защото ако е бил Александър III нещата щяха да са много различни. Чак през 70-те години отново се връща като 3 март, като един от официалните празници. След 1989 г. се връща изцяло. Народното събрание с внимателен дебат трябва да определи дали 3 март да остане национален празник", коментира той.

По думите му за съжаление историята подлежи на моделиране. "Историята е обществена наука, а обществото има свой дневен ред. Добрият историк обаче не бива да се влияе от конюктурата. Грешка е да се пренася сегашното ни положение към миналото. Трябва да мислим от перспективата на тогавашните българи. 3 март е денят, в който празнуваме възстановяването на българската държавност след многовековна пауза. Това е и ден за благодарност за пролятата кръв за нашата свобода. Въпросът има две страни - общочовешки и геополитически. Днешна Русия не е Царска Русия, това са два различни политически организма'', подчерта доц. Чобанов.