/КРОСС/ България продължава да бъде рекордьор по смъртност от инсулт, а модерното лечение, което намалява риска от инвалидизиране и фатален изход, се прилага системно само в няколко болници. Това показва анализ на Българското дружество по инсулт и инициативата „Индекс на болниците", представен по време на дискусия със специалисти и представители на държавни институции. През 2022-ра година инсулт са получили близо 42 хиляди българи, но едва 2.6 процента от тях са били лекувани по съвременните методи чрез тромболиза и тромбектомия. Пет от болниците, които са прилагали модерно лечение преди пандемията, са се отказали да го правят.

Предотвратима с добра профилактика смъртност от инсулт и Предотвратима с модерно лечение смъртност от инсулт - и двата показателя се оценяват като голям проблем в България, според Европейския съюз, обясни доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по неврология в Университетската болница „Света Анна". Лечебното заведение е едно от общо 44, които през миналата година са правили съвременната процедура тромболиза, като лечение на инсулт. А само 8 болници са прилагали метода при над 5 процента от пациентите си - към което би трябвало да се стремим на национално ниво.

"Когато лекуваме болните без тромболиза, една пета от тях си тръгват без значима инвализност, но ако ги лекуваме с тромболиза, три пъти повече от си тръгват без инвалидност"

Липсата на достатъчно структури в болниците, които са в състояние да прилагат съвременните методи за лечение и недостатъчните опит и обучение на специалистите в тази насока, са сред основните причини хората с инсулт да не се лекуват по модерния начин. Все още няма достатъчно информация и как да се разпознават признаците на инсулта.

"Три простички симптома, които в нормалния свят се изучават в началните класове в училище-изкривяване на лицето, внезапна слабост на ръката или промяна в говора. Те, с голяма вероятност, говорят за остър инсулт. това трябва да го знае всеки българин, защото ние сме рекордьори по заболеваемост и смъртност от инсулт"

Проблем за прилагането на процедурите тромболиза и тромбектомия има в рамката на клиничната пътека за лечение на инсулт, обясни д-р Йордан Караиванов, началник на неврологичното отделение в болницата в Кърджали.

"Когато имаме кръвоизлови, става въпрос за часове. Ако се отсрочи за оперативно лечение след два дни, тогава пациентът ще е умрял".

Въпреки че през 2021 година България е приела декларация за присъединяване към Европейския план за борба с инсулта, страната ни все още няма национален план, обясни още доц. Росен Калпачки.

"Превенцията е изключително важна. Нужна ни е обща стратегия, която да интегрира всички дейности и политики за намаляване бремето на инсулта".