/КРОСС/ Темата за енергийната бедност 20 години не беше повдигана в България. Това каза Венко Сабрутев - кандидат за депутат от „Продължаваме промяната" -„Демократична България" в 23-и МИР, в предаването „Тази неделя" по бТВ. Той посочи, че по време на управлението на кабинета „Петков" са били направени първите стъпки. „Дефинирахме термина, но и извадихме и голяма част от хората, попадащи в тази група. Пенсионерите са най-рисковата група, които могат да влязат под това определение. По време на управлението „Петков" средната пенсия беше качена с 49%. Така пенсионерите могат да си купят до 45% повече електроенергия", коментира Венко Сабрутев.

Жечо Станков - водач на листата на ГЕРБ-СДС в Бургас, заяви, че не „Продължаваме промяната", а ГЕРБ са вкарали в Плана за възстановяване и устойчивост изискването да има дефиниция за енергийна бедност. „Оставихме и няколко варианта в Министерството на енергетиката. На 1 август с подписа си Асен Василев поема ангажимент да затвори българската енергетика и всички енергийно бедни, за които говорим, още по-рязко да обеднеят. В момента хората имат нужда от защита, а не от празни приказки", заяви той.

Правителството на Кирил Петков е поело ангажимента до 2026 г. да затвори близо 80% от енергийните си мощности. „Това се равнява на Армагедон, равен на затварянето на от първи до четвърти блок в АЕЦ „Козлодуй".

Сабрутев от своя страна заяви, че за всички 12 години управление ГЕРБ не са направили направи нищо за ТЕЦ-овете. „По времето на ГЕРБ ТЕЦ-овете фалираха. По времето на ПП те излязоха на свръхпечалба. В Плана за възстановяване и устойчивост не е заложено затваряне на ТЕЦ-овете, а намаляване на емисиите", посочи той.

Драгомир Стойнев - водач на листите на „БСП за България" в Пазарджик и Габрово, заяви, че в сектора на енергетиката решенията трябва да се взимат с разум и от професионалисти. „Това е сектор, в който не трябва да се взимат мерки на парче, трябва да има дългосрочна стратегия с конкретни проекти, които да бъдат развивани. За съжаление през годините нямаше големи проекти, които да допълнят развитието на българската енергетика. Няма единна дефиниция в ЕС за енергийната бедност, която да можем препишем и наложим в България. Всяка държава преценява за себе си. Министерството на труда и социалната политика беше готово с дефиниция, която трябваше да бъде одобрена от Министерството на енергетиката. Там обаче се забави. Когато БСП управлява, управлява с мисъл за хората, които имат трудности", заяви той.

Той посочи, че цената на електроенергията в момента пада и бизнесът трябва да поеме своите ангажименти, за да не се увеличава инфлацията. „Хубаво е сегашното правителство да започне да изготвя конкретна програма с конкретна степен на подпомагане, тя да бъде съгласувана с Брюксел и като се формира новото правителство, да бъде гласувана в следващия парламент и подкрепата за всички да продължи. Ако цената продължава да бъда, то тогава няма смисъл от тази помощ", коментира Стойнев.

Венко Сабрутев заяви, че цената на електроенергията е ключова за успеха на бизнеса и за привличане на инвестиции. „България трябва да изгради такава енергетика, че тя да има ужасно ниска себестойност, за да може нашият бизнес да бъде конкурентен, да може да изнася и да се случи това, което се случи при ПП - рекорден ръст на индустриалния индекс, рекорден ръст на износа за цяла Европа. Бизнесът трябва да получава необходимата подкрепа от държавата - дали е този механизмът, зависи от пазарната ситуация. В Народното събрание абсолютно единодушно гласувахме тези енергийни компенсации, а ние от ПП осигурихме плащането им", посочи Венко Сабрутев.

Жечо Станков подчерта, че ГЕРБ е бил вносител на искането на компенсациите за бизнеса. „Колегите от ПП се забавиха. Инфлацията в България не е внесена от чужбина. Инфлацията е такава, защото те изтърваха цената на тока и на газа. По времето на ГЕРБ инфлацията беше 0,8% и бяхме в Топ 5 на най-ниско инфлационните държави. Последният месец сме в Топ 5 на най-тежко засегнатите от инфлация. Предложихме да има компенсации за бизнеса, а те се забавиха с три месеца. Бизнесът вкара високите цени на тока и газа. Цената на газа скочи от 33 лева на 300 лева, цената на тока скочи 5 пъти. Всичко това влезе в стоките и услугите. Предложихме компенсация, която да не излиза от бюджета, а да идва от печалбите на държавните дружества", заяви Жечо Станков.