В главната роля - Величка Велянова

/КРОСС/ „Български тромпетист, пианист, композитор и диригент" - това е написано в Уикипедия срещу името на министър Найден Тодоров. А ние бихме добавили: „Любител на Куийн и на сапунени опери...". Именно на сапунена опера заприлича историята с Италианския лицей в Горна баня (НУКК) - десетки епизоди, излъчвани през последните няколко години, всеки от които завършва без развръзка.

И в епизодите на нашата сапунка се появяват различни герои - един министър с твърде специфичен и странен смях, друг министър с разширени зеници, любител на селфита, една-две „къртици" в Министерство на културата, 5-6 далавераджии, развиващи частен бизнес в държавния лицей, няколко магистрати, мутри и политици... Главната героиня в нашия случай не е млада и красива като робинята Изаура, а твърде опитна, хитра, обиграна и коварна - престарялата „временно изпълняваща (от 36 години) длъжността директор" Величка Велянова. Близо четири десетилетия тя стои твърдо и непоклатимо, като сфинкс, на директорския стол и на министрите все не им достига административен капацитет и време да я сменят.

Настоящият министър на културата Найден Тодоров би могъл да освежи сюжета на сапунката, като вместо да приключи КОНКУРСА за назначаване на нов директор на НУКК, да подпише заповед, в която да замени думата „временно" с „пожизнено изпълняващ длъжността директор", специално за незаменимата баба Величка.

В света има 43 или 44 монархии, включително Ватикана, в които кралските особи са с пожизнен статут. За разлика от горнобанската херцогиня, някои от тях доброволно се разделят с трона си, като Хуан Карлос I в полза на сина му Филипе, император Акихито в полза на сина му Нурохито, Бенедикт XVI - в полза на папа Франциск... Може би и Велянова би отстъпила трона на дъщеря си Зорница, директор на частното училище в държавния лицей, на сина си Пламен Пейков - „пожизнено изпълняващ длъжността директор" на културния център в Будапеща, или поне на протежето си Иван Капурдов, който е обещал да постъпи като Франциск и да съхрани нейните бизнес интереси.

А останалите двама кандидати, извън този списък, класирани в КОНКУРСА за избор на нов директор на НУКК, обикалят безпризорни около сградата на Министерството на културата и чакат от комина й да се появи „бял дим" /цялата информация около КОНКУРСА е дълбоко засекретена и „отговорните" служители от министерството твърде нелюбезно им обясняват, че до края на учебната година той няма да бъде финализиран/.

А табелата пред входа на министерството спокойно може да бъде заменена с табелата на един столичен театър - „Сълза и смях"...

Автор: Лидия Апостолова