/КРОСС/ Черните дупки са едни от най-масивните единични обекти в Космоса, но кой е най-големият съществуващ и колко големи могат да станат? Оказва се, че има теоретично ограничение за размера на черните дупки - небесни обекти, чиято гравитация е толкова силна, че дори светлината не може да им избяга. А най-голямата директно наблюдавана черна дупка с потвърдена маса е точно около тази граница, пише Live Science.

Това чудовище, подходящо наречено TON 618, тежи приблизително 40 милиарда слънчеви маси. TON 618 има радиус от над 1000 астрономически единици (AU), което означава, че ако черната дупка беше поставена в центъра на Слънчевата система, докато стигнете до Плутон, ще бъдете на по-малко от 5% на пътя от центъра на черната дупка към нейния ръб.

За щастие TON 618 се намира на около 18,2 милиарда светлинни години от Земята, на границата между съзвездията Ловджийски кучета и Косите на Вероника. Астрономите я забелязали за първи път в изследване от 1957 г. от обсерваторията Тонанцинтла в Мексико, но не разбрали какво представлява. Първоначално учените смятали, че това е слаба синя звезда, но наблюдения десетилетие по-късно разкрили, че астрономите са забелязали интензивна радиация от материала, падащ в гигантската черна дупка.

TON 618 захранва квазар, един от най-ярките обекти в цялата Вселена със силата на 140 трилиона слънца. Квазарите черпят светлина от гравитационната енергия на централната черна дупка. Материалът около черната дупка попада в нея, компресира се и се нагрява, освобождавайки огромни количества радиация. Докато отделни събития като най-мощните свръхнови могат за кратко да засенчат квазарите, те траят само няколко седмици. За разлика от тях квазарите могат да светят милиони години.

Въпреки това квазарите са толкова далеч, че се появяват само като бледи петна от видима светлина дори в най-мощните телескопи и астрономите първо ги открили чрез техните мощни радиоизлъчвания. Квазарите всъщност са свръхмасивни черни дупки, които се хранят. Свръхмасивните черни дупки стават огромни чрез комбинация от сливане с други черни дупки и чрез постоянно хранене с околния материал.

Тази скорост на захранване е това, което определя границата на размера на черна дупка. Тези космически „прахосмукачки" могат да консумират толкова много материал за определен период от време. Когато материалът попадне в тях, той се нагрява и освобождава радиация (създавайки квазар), но тази радиация загрява самия материал, предотвратявайки бързото му падане в черната дупка.

Тази саморегулация не позволява на черните дупки да растат твърде бързо. Астрономите могат да изчислят максималната маса на черна дупка, като вземат тази скорост на захранване и я умножат по известната възраст на Вселената, давайки приблизителна максимална маса от около 50 милиарда слънчеви маси.

Това обаче е само приблизителна оценка. Може да има други, по-екзотични начини за създаване на големи черни дупки, като например от директния колапс на големи купчини тъмна материя в ранната Вселена. Така че е възможно да има още по-масивни черни дупки.