/КРОСС/ Брутният външен дълг в края на януари 2023 г. възлиза на близо 45,1 млрд. евро (49,9 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка (БНБ).

Това е с почти 3,963 млрд. евро (9,6 на сто) повече в сравнение с края на януари 2022 г. (над 41,120 млрд. евро, 48,6 на сто от БВП).

В края на януари 2023 г. краткосрочните задължения са близо 8,204 млрд. евро (18,2 на сто от брутния дълг, 9,1 на сто от БВП) и се увеличават с близо 1,412 млрд. евро (20,8 на сто) спрямо януари 2022 г. Дългосрочните задължения са близо 36,9 млрд. евро (81,8 на сто от брутния дълг, 40,8 на сто от БВП) и се повишават с близо 2,6 млрд. евро (7,4 на сто) спрямо края на януари 2022 г.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на януари 2023 г. е 10,108 млрд. евро (11,2 на сто от БВП). Спрямо края на януари 2022 г. нараства с над 1,888 млрд. евро (23 на сто).

Външните задължения на Централната банка са над 2 млрд. евро (2,2 на сто от БВП). Те се повишават на годишна база с 95,6 млн. евро. Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са 6,06 млрд. евро (6,7 на сто от БВП). Те се увеличават за една година с почти 1,174 млрд. евро (24 на сто) спрямо края на януари 2022 г.

Външните задължения на "Други сектори" са почти 12,628 млрд. евро (14 на сто от БВП) и нарастват с 215,8 млн. евро (1,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на почти 14 263 млрд. евро (15,8 на сто от БВП), което е с 589,4 млн. евро (4,3 на сто) повече спрямо края на януари 2022 г. То традиционно е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 31,6 на сто към края на януари 2023 г., при 33,3 на сто година по-рано.