Костадинов: Струва си да се поразсъждава и върху един друг въпрос – еврото и еврозоната вечни ли са
Секция: ПОЛИТИКА
31 Март 2023 12:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Костадинов: Струва си да се поразсъждава и върху един друг въпрос – еврото и еврозоната вечни ли са

/КРОСС/ Мнозина сериозни икономисти подлагат на съмнение изобщо жизнеспособността на тази конструкция и то с основание. От своя страна политиците не крият недостатъците на еврото, но изтъкват че то е средство за по-тясна интеграция и насилствено превръщане на европейския континент в квази държавна организация с едно правителство - ЕК, единна данъчна политика, единни правила. Всъщност една група хора, се опитва чрез еврото да си присвои суверенитета на държавите членки на съюза. Възниква въпроса - какво стана с волята на хората, с демокрацията? Или ще живеем в имитация като например Европейският парламент, който няма право на законодателна инициатива? Европейският парламент е всъщност един гумен печат, с който се подпечатват решенията на неизбраните от никого членове на Европейска комисия.

Да погледнем и професионално на горния въпрос. Общата европейска валута еврото беше създадена на базата на договора от Маахстрит от 7 февруари 1992 година. В него се описва създаването на Европейската централна банка и се определят критериите, на които трябва да отговарят страните за да бъдат приети в еврозоната. Критериите, са следните:

- Средният темп на инфлация в държавата не бива да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати за едногодишен период на наблюдение.

- Дългосрочният лихвен процент в държавата не бива да надвишава с повече от 2 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати през едногодишен период на наблюдение.

- Бюджетният дефицит на държавата не бива да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а общият размер на държавния дълг не бива да надвишава 60% от БВП.

- Държавата трябва да поддържа стабилен валутен курс, което означава той да се е задържал в диапазона на колебание, определен в механизма на обменните курсове (ERM II), най-малко през последните две години.

Апологетите на влизането в еврозоната и отказа от национална валута постоянно повтарят, че еврозоната е „клуб на богатите" и когато влезем в него и ние ще станем богати.

Да видим дали наистина е така. Всички страни в Еврозоната не спазват критерия за бюджетен дефицит. За страните членки през 2021 той е 5.1%

Нещата със съотношението държавен дълг към БВП стоят още по зле. При официално заложен лимит от 60%, държавния дълг в страните от еврозоната вече достига 93% от БВП. Мнозина икономисти смятат, че при подобно съотношение няма измъкване от дълговия капан.

От горното видяхме, че всички страни от Еврозоната не изпълняват критериите заложени в договора от Маахстрит. Вероятно е резонно да си зададем въпроса - какъв е този „клуб на богатите", които не само затъват във все по-големи дългове, но и не изпълняват собствените си решения и предписания? Действително ли искаме да ставаме членове на клуб, който вместо да се развива и забогатява, всъщност обеднява. Или смятате, че трупането на дългове е забогатяване?

Да погледнем и Европейската централна банка. Акционерният капитал на ЕЦБ идва от вноските на страните членки и възлиза на 10.8 милиарда евро. За първите години на съществуването си баланса (всички активи на банката) възлизаше на 800 милиарда евро. В резултат на кризата балансът започна да набъбва, като през 2021 достига 9 трилиона евро. Както и да го гледаме, ако това беше друга финансова институция, всеки финансист щеше да ви каже, че тя на практика е в неплатежоспособност. Разбира се, една централна банка не може просто ей така да фалира. Тя винаги може да напечата нужната и валута. Въпросът е - каква е цената? А, тя се изразява в инфлация и обедняване на населението.

От горните данни може да се направи изводът, че еврозоната може да се нарече „клуб на богатите" но в минало време. Сега, това е клуб на затъващите в дългове бивши богати европейски страни. Само много непрозорлив човек би се решил да стане член на подобен клуб, от който няма излизане, но пък в замяна на това трябва да предостави контрол върху всичките си активи на тези потънали в дългове страни.

Със същият успех, а със същите последствия, можете да карате на максимална скорост кола гледайки единствено в огледалото за обратно виждане. Сигурно докато сте на прав участък, нищо няма да ви се случи и вероятно ще развиете висока скорост, но на първия завой, ще излетите от пътя и последиците ще са фатални. Правият участък от пътя пред еврото свърши. Вече виждаме, че започнаха острите и опасни завои и негативните и фатални последици няма да закъснеят.


Българските граждани могат да дадат доверието си на „Възраждане" с номер 3 в бюлетината на изборите на 2 април 2023 г.!
Избери свободата!
Възраждане е с номер 3 в бюлетината!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!