/КРОСС/Днес се навършват 140 години АПИ. Историята показва, че развитието на пътищата е резултат от икономическото и културното развитие на всеки народ.

Освобождението на България през 1878 г. се дава началото на пътната администрация на съвременната ни държава.

С указ № 267 от 3 април 1883 година на княз княз Александър I Батенберг се полага началото на пътната администрация на България.

С указа се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите.

С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата. По-късно МОСЗТ се управлява лично от министър-председателите Драган Цанков, Петко Каравелов и др.

През 1887-1888 г. Е изготвен законопроект за пътищата на България, а на 19.11.1893 г. IV-то Велико народно събрание учредява Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, което обединява пътища, архитектура, железници. Негов министър става Димитър Петков.

През 1887 г. пътната мрежа, която преди Освобождението е била 2100 км, достига 3367 км, с 5176 моста и водостока, от които 2026 дървени, 2973 каменни и 177 железни. През 1912 г. пътната инфраструктура достига 8876 км, с 15 450 моста и водостока и 492 кантона.

Правителството на Стефан Стамболов е построило най-много пътища у нас. В края на 19-ти век българската власт предприема мащабна политика на градежи, включително и знакови институции и сгради и пътища. Според историческа справка по времето на Стамболов (1887-1894 г.) или 2464 дни, в следосвобожденска България са били построени 5343 км.

По време на управлението на трите кабинета на Бойко Борисов, той многократно обявяваше за свой приоритет строителството на инфраструктура и магистрали. Реално властта е била в неговите ръце 3605 дни, са построени само 418 км пътища, от тях 388 км магистрали. Това е и времето на активно финансиране на инфраструктурите ни проекти от страна на Европа, а трябва да бъде отчетена и много по-съвременната техника и напреднали технологии, с които пътните строители разполагат повече от век по-късно.

Интересно сравнение можем да направим и със строителството по време на кабинета на Иван Костов. Той е бил на власт доста по-кратко време - 1525 дни, но е постигнал почти същите резултати като Борисов - 391 км пътища, от тях 10 км магистрали.

По-слаби са резултатите на правителството на Симеон Сакскобургготски с 214 км пътища. Последен е кабинетът "Станишев" с едва 157 км.

На 19 май 1971 г. с Разпореждане №239 на Министерския съвет се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направленията: София - Пловдив, Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Нови пазар - Девня - Варна.

Днес републиканската пътна мрежа е близо 20 хиляди километра. От тях над 825,4 км са автомагистрали, 2879,4 км - първокласни пътища, 4019 км - втори клас, 11 836,1 км - трети клас, а около 382 км са връзките при кръстовища и пътни възли.