/КРОСС/ Външната политика на Турция е много различна от курса на другите страни от НАТО, което е главоболие за алианса, пише Politico. Анкара не налага санкции на Русия, купува руски системи за противовъздушна отбрана и атакува подкрепяните от САЩ кюрди в Сирия. Турция обаче има най-важната геополитическа позиция, разполага с втората по големина армия в алианса, а също така може да стане полезен посредник в преговорите с Русия, се отбелязва в материала.

Турция най-накрая одобри присъединяването на Финландия към НАТО, но все още се противопоставя на членството на Швеция, пише Politico. Изданието отбелязва, че алиансът е принуден да се примири с подобен курс на Анкара.

Politico припомня, че Турция не за първи път предизвиква недоволство сред съюзниците си от НАТО. По-специално, през 2017 г. Анкара реши да закупи руските системи за противовъздушна отбрана. Турските въоръжени сили многократно атакуваха подкрепяните от САЩ кюрдски групировки в Сирия. Освен това Реджеп Тайип Ердоган все още поддържа редовните си контакти с Владимир Путин, пише изданието.

Някои анализатори са открито изненадани как Турция се справя в рамките на НАТО, пише Politico. В същото време самите служители на НАТО никога не правят подобни твърдения: напротив, те твърдят, че членството на Турция в алианса носи взаимна изгода за всички страни, отбелязва изданието.

Те отбелязват, че Турция има втората по големина армия в целия алианс, активно участва в мисиите на НАТО, а също така има най-важната геополитическа позиция на кръстовището на Черно и Средиземно море.

Освен това контактите на Турция с Русия могат да я направят полезен посредник в потенциалните мирни преговори за Украйна. С други думи, НАТО се нуждае от Турция, дори тя да е главоболието на алианса, пише вестникът. НАТО е принудена да се примири с турските волностиСти, а самата Турция също има нужда от НАТО, въпреки редовно изразяваното недоволство, пише изданието.