/КРОСС/ На Балканския полуостров в началото на XIX век държава България все още няма, а духовенството ни е подчинено на гръцките владики. Именно тогава се появяват и първите ни библейски преводи.

Защо е било важно за нашите възрожденци да имаме Библия на разбираем български език?

„Библията е свързана със стремежа ни за църковна самостоятелност-независимост, а оттам и Националноосвободителната борба", казва Росен Петков - колекционер и изследовател на книгата като артефакт.

Колко е било трудно да се преведе и издаде Библия в онези времена?

„Ние е трябвало да имаме благоволението на Цариградската Патриаршия, когато се прави някакъв превод. Когато се появяват някакви печатници XIX век, голяма част от тях не са разполагали с Кирилски шрифтове."

Колко е било скъпо да се издаде Библия?

„Изданията на тези книги е било сравнително скъпо, защото те са се издавали на конопената или ръчно пресована хартия. Често пъти те са подвързвани с мокавени или дървени корици, облицовани са със кожа."

Книгата е позната и като Славейкова Библия, а заради д-р Лонг - и като Протестантската

Първата ни библейска книга е „Неделникът" на Софроний Врачански. Той представлява сборник с притчи и поучения, които се четат в ден на служба. За цялостна Библия е все още смело да се говори.

„Това е една мощна книга с ксилографии вътре, изключително оформена. Тиражът е бил около хиляда броя като печатането е било доста трудно, то е траело почти година, завършено е през ноември 1806 година като накрая парите не стигат, Софроний търси още пари от спомоществуватели", разказа Росен Петков.

В продължение на целия XIX век се появяват още няколко важни свещени книги на новобългарски. През 1824 г. се издава „Псалтирът", който е първото богато илюстровано издание. Скоро след това и „Четвероевангелието" на Петър Сапунов. Първото издание на Нов завет се появява през 1840 г., дело е на Неофит Рилски и е посрещнато със скандал.

„Отпечатани са някои части, които биват забранени. Изведнъж излиза заповед на Цариградската патриаршия те да бъдат изгорени. Въпреки че Търновският митрополит ги е прегледал. Сега, доколко ги е прегледал е друг въпрос", обясни колекционерът.

„Цариградската Библия" е първото книжно тяло на новобългарски, събиращо Стария и Новия завет. Дело е на д-р Албърт Лонг, Илайъс Ригс, Константин Фотинов, Христодул Костович и Петко Славейков.

„Както казват Славейков и Вазов, тя застопорява нормите на българския език.

Тя има много голямо значение, тя не напразно е издадена 1971 г., това е годината, в която нашата Църква получава независимост. През 1874 г. се появява веднага второ издание и след това се появяват множество последвали издания. Било е чест за всяко семейство да има такава Библия и тези от нашите сънародници, които са можели да четат, с много голямо чувство и трепет са чели текстове, защото Библията има много поучения, има много притчи", добави Росен Петков.

Дори и да не могат да я прочетат, българите са държали да притежават Библията. Тя е била символ на вяра, но и път към независим духовен живот.

бТВ, „Тази събота"