/КРОСС/ "Ако искаме бюджетът да бъде балансиран на 3% дефицит, трябва да бъдат заложени по-високи данъчни приходи". Това заяви в "Денят започва" президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Димитров обясни, че в разходната част на бюджета има две силно завишени пера - капиталовите разходи, които за 2023 г. са увеличени двойно спрямо миналата година, както и издръжката на министерствата.

"2022 г. сме изпълнили 5,5 млрд. капиталови разходи, а България въобще откакто има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала максимум 7,5 млрд. - и то при добри времена, добро състояние".

Издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 г. също е силно завишена - през 2022 г. е нараснала с 40%, сега се предлага ръст с още толкова. Не става дума за издръжката на служителите, а за ток, вода и други разходи, които не могат да обосноват това увеличение, уточни президентът на КНСБ.

"Само от тези две упражнения в разходната част, над 4 млрд. лв. могат да бъдат спестени и като добавим мерките в приходната част, смятам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда дефицит, което води до тези заветни 3%"

Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, резервен вариант на бюджета с много по-нисък дефицит, потвърди Димитров, но е предложило сегашния вариант по политически съображения.

"Оттук нататък всички мерки, които ще се предлагат, а те в приходната част касаят данъци, са политика. И двете водещи партии казаха, че няма да ги предлагат - данъкът върху свръхпечалбата, от който се очакват на годшна база малко над 2 млрд. приходи и връщането на ДДС ставките, което ние подкрепяме, с изключение на бебешките стоки и книгите".

Прогнозираният ръст на БВП е с около 20 млрд. за 2023 г., коментира Пламен Димитров. Според него финансовото министерство подценява данъчните приходи, които за изминалата година са с 5 млрд. повече.

12-те процента увеличение на пенсиите от 1 юли са сигурни заради прилагането на швейцарското правило, увери президентът на КНСБ. По думите му обаче обезщетенията за безработица трябва да се актуализират, особено минималното, което да се движи или с процента на инфлацията, или с ръста на минималната работна заплата, за която КНСБ настоява да стане 850 лв. Според Пламен Димитров разходите за тези мерки ще струват на държавата между 20 и 25 милиона лв.