/КРОСС/ Тъй като Вселената е всичко, което съществува, тя е безкрайно голяма и няма граници, така че няма външна страна, за която дори да говорим. Космосът е толкова стар и светлината пътува толкова бързо, че не сме получавали светлина от всяка отделна галактика. Ширината на наблюдаваната Вселена е около 90 милиарда светлинни години. И вероятно отвъд тази граница има куп други произволни звезди и галактики, съобщи "Труд бг".

Космолозите не са сигурни дали Вселената е безкрайно голяма, или просто изключително голяма. За да я измерят, астрономите разглеждат нейната геометрична кривина. Ако Вселената е идеално геометрично плоска, тогава тя може да бъде безкрайна. Ако е извита като повърхността на Земята, тогава има краен обем.

Настоящите наблюдения и измервания показват, че тя е почти идеално плоска. Може би си мислите, че това означава, че Вселената е безкрайна. Но не е толкова просто. Дори в случай на плоска Вселена, Космосът не трябва да бъде безкрайно голям. Вземете например повърхността на цилиндър. Той е геометрично плосък, тъй като успоредните линии, начертани върху повърхността, остават успоредни и въпреки това има краен размер. Същото може да е вярно и за Вселената: тя може да бъде напълно плоска, но затворена в себе си.

Но дори да е ограничена, това не означава непременно, че има край или външна страна. Възможно е нашата триизмерна Вселена да е вградена в някаква по-голяма, многоизмерна конструкция. Това отговаря и наистина е част от някои екзотични модели на физиката. Но в момента няма начин да тестваме това. И знам, че това предизвиква изключително главоболие, но дори Вселената да има краен обем, не е необходимо да бъде вградена. 

Тя просто е. Разбира се, звучи невъзможно да има крайна Вселена, извън която да няма нищо.

Много е възможно наистина да има „отвъд“. Но няма нищо в математиката, което да описва Вселената, което да изисква външност.

Ако всичко това звучи сложно и объркващо, не се притеснявайте. Целият смисъл на разработването на сложна математика е да имаме инструменти, които ни дават способността да се борим с концепции отвъд това, което можем да си представим.