/КРОСС/ Светлината - условия за живот

"Докле съм в света, светлина съм на света"./ Иоан 9:5/

Eдно от необходимите условия за да има живот в света това е светлината. Когато Мойсей, в първата книга на Библията, Битие, пише за това, как Бог е сътворил вселената, започва със светлината. Там е казано: "Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един". /Битие 1:3-5/

Явно тук става дума за физическата светлина. Тази светлина топли и животвори. Без нея материята би била мъртва. Освен тази светлина, без която светът не може, има и една друга, духовна светлина, която касае духът и без която той не може да съществува, така както живата материя не може без физическата светлина. Източник на духовната светлина е Господ, Иисус Христос. От Него струи тази светлина, която огрева всеки човек, който идва на този свят и търси духовно развитие по пътя към вечността. Спасителят казва за Себе Си: "Аз Съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота. /Иоан8:12/

В евангелският разказа за чудото със слепородения /Иоан 9:1-38/ явно става дума за тези две светлини, светлината за очите и светлината, която просвещава човешкия дух. Веднъж, Иисус излизайки от Йерусалимския храм, срещнал един слепороден човек. Учениците Му Го попитали: "Учителю, кой е съгрешил, той, или родителите му, та е роден сляп"? На този въпрос Спасителят отговаря: "Нито той е съгрешил, нито родителите му, а се е родил такъв, за да се явят делата Божии върху му". В потвърждение на тези думи Той прави калчица от слюнката Си и пръст и намазва очите на слепеца, като му заръчва да отиде и да се умие в къпалнята Силоам. Слепият отива умива се и проглежда, проглежда и физически и духовно.

По-късно, Спасителят среща същия човек и го пита: Вярваш ли в Сина Божий? Той Му отговаря: Кой е господине, та да повярвам в Него? Иисус казва: И видял си Го и който говори с тебе, Той е. Тогава става второто проглеждане, духовното и човекът изповядва: Вярвам Господине! И Му се поклонил. Слепотата е голямо нещастие. Да не можеш да виждаш това което те заобикаля, да нямаш достатъчна престава за света в който живееш, е повече от беда. Слепецът буди чувство на съжаление в останалите хора, а често и на недоумение и срах. Слепият човек е зависим човек. Неговата свобода е ограничена, а свободата е най- големия дар който Бог дава на нашите праотци Адам и Ева при творческия акт. Когато ни се дава нещо ценно, обикновено заръката е: Пози го като зениците на очите си! Тези, които за загубили, по една, или друга причина зрението си дават мило и драго, за да могат по някакъв начин да си го възвърнат.

За съжаление това не винаги е възможно, не винаги може да стане чудо, особено, когато слепотата е по рождение. Така е с физическият недъг. Когато става въпрос за духовна слепота и нейното наличие се разглежда през призмата на християнската вяра, бедата е още по-страшна. Това е така, защото духовната слепота може да предопредели човешката участ във вечността. Заслепената от греха човешка душа има безкрайно битие и то ще бъде печално поради недъга, с който тя не може да се справи. Грехът е този, който ни прави духовно слепи и като такива да се лутаме в дебрите на живота, не можейки да открием пътя на истината, правдата и любовта. Духовните слепци и във времето на Христа, и в наше време са по-многобройни от телесните слепци. Лишените от зрение са нещастни само за себе си и за своите близки.

Те съзнават своето положение и дирят водач, който да ги води по пътя. Духовно слепите носят нещастие не само за себе си, а и за обществото в което живеят. Те са благоприятна почва, в която греха живее и заразява всичко около себе си със силата на епидемия. И това е още по-страшно, защото духовно слепия често не съзнава своята слепота, той не търси помощ, а напротив иска да бъде водач на другите, за да ги води по пътя на тъмнината и смъртната сянка, защото там се чувства в свои води. Нещастният слепороден не бил сторил зло никому. Молил се на другите за милост и очаквал спасение само от Бога. Духовно слепите в тяхното множество, не осъзнават своя недъг и опасността, която той поражда за света. Подобно на фарисеите от евангелския разказ и те питат: Нима и ние сме слепи? Но Спасителят и на тях ще отговори: Да бяхте слепи, не щяхте да имате грях.

Но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава. /Иоан 9:41/ Светлината на света, за всички времена и за всички човеци е Христос. Тази божествена светлина, чрез благодатта на Светия Дух осветява света и дава на Църквата възможност да върши спасителната си мисия. Ни, християните сме призвани да отразяваме в живота си Евангелската светлина, която е Христовата светлина, така както луната отразява слънчевата светлина. За истинските християни Спасителят е казал: "Вие сте светлината на света...Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец". /Мат.5:14,16/ Нека, прочее да се постараем в живота си да вършим делата на светлината, за да бъдем съпричастни на Христовото спасително дело и наследници на царството Божие. Амин.