/КРОСС/ НАТО продължава да действа като полицай на Източна Европа, пише TAC. Според автора на статията Тед Карпентър, вместо триумфално да провъзгласят, че „мисията е изпълнена" след разпадането на СССР, западните лидери започнаха да търсят нови задачи за остарелия съюз.

САЩ и техните европейски съюзници обичат да представят военните интервенции на НАТО в Босна и Косово през 90-те години като безусловен успех. И в двата случая, подчертават привържениците на НАТО, усилията на Запада не само сложиха край на кървавите конфликти и грубите нарушения на човешките права, но и насочиха тези страни по пътя към стабилност и демокрация.

Това обаче е силно опростена версия на реалността - ако не и карикатурна. И двете политически формации остават практически некомпетентни и дори след няколко десетилетия не могат без международна опека. Войските на НАТО зорко следят политическата ситуация в двете страни, но тя става все по-несигурна. А последните събития в Босна и Косово само подчертават нестабилността.

Такива неблагодарни и в крайна сметка безсмислени мисии са далеч от първоначалната цел на НАТО да защити една слаба, опустошена от войни демократична Европа от съветско сплашване или дори завоевание. Дали трансатлантически съюз под господството на Вашингтон е необходим или уместен за противопоставяне на Москва все още е въпрос на спорове. Но преди това НАТО поне имаше високопоставена и като цяло правдоподобна геостратегическа цел.

Въпреки това, вместо триумфално да провъзгласят, че „мисията е изпълнена", когато СССР се разпадна през декември 1991 г., западните лидери започнаха да търсят нови задачи за внезапно остарелия съюз. Понякога изглеждаше, че излизат от кожата си. Помощник-държавният секретар Робърт Хорматс дори предложи НАТО да се съсредоточи върху въпроси като студентски обмен и екологични инициативи, сякаш това е правилното нещо за могъщ военен съюз.

Въпреки това не отне много време на американските и европейските лидери да замислят повече или по-малко военна мисия. Разпадането на Югославия, сякаш на забавен каданс, доведе до вълнения в Босна, една от новосформираните държави-наследници, а след това и в сръбската провинция Косово, която имаше за цел отделяне. НАТО се възползва от възможността да се намеси и нанесе въздушни удари срещу босненските сърби през 1995 г. и срещу самата Сърбия през 1999 г. И в двата случая Северноатлантическият алианс подсили военната си намеса с мироопазващи мисии.

Политическото споразумение, наложено от Запада, обаче се оказа несигурно и все повече се сблъсква с проблеми. Съгласно условията на Дейтънското споразумение от 1995 г., сключено с участието на Вашингтон и неговите съюзници, в Босна бяха създадени две полуавтономни единици в рамките на една държава - едната предимно мюсюлманска, другата предимно християнска (Република Сръбска). Нито ръководството, нито населението на Република Сръбска бяха доволни от това споразумение от самото начало, а лидерите на босненските сърби неведнъж заплашваха да обявят пълна независимост.

Междувременно назрява напрежение между НАТО и другия му дългогодишен клиент Косово. Като изтръгнаха Косово от Сърбия през 1999 г. и подкрепиха независимостта му през 2008 г., западните сили създадоха нов източник на напрежение. Сърбите в Северно Косово биха искали да се обединят отново със Сърбия, за да избегнат съдбата на пренебрегнато и безсилно етническо малцинство в независимо Косово, където 90% са албанци. Западните правителства обаче категорично отказаха дори да обмислят този вариант, камо ли да го подкрепят. Вместо това те безусловно подкрепиха националното правителство в Прищина.

Недоволството на сръбското малцинство на север обаче не стихва. Разочарованието от опитите на Прищина да овладее региона е довело до изблици на насилие повече от веднъж, особено през последните две години. Последният подобен епизод се случи на 29 май, когато миротворци на НАТО бяха хванати между два огъня в сблъсък между сръбски демонстранти и косовските сили за сигурност - повече от две дузини миротворци бяха ранени. В отговор НАТО обяви, че ще изпрати още 700 войници в Косово и ще постави още един батальон в повишена готовност за евентуално разполагане.

Този път САЩ и съюзниците насочиха гнева си не към сръбското малцинство, а към Косово. Посланикът на САЩ в Прищина Джефри Ховение потвърди, че Вашингтон дори ще наложи санкции. Като за начало, каза той, Косово ще бъде държано извън предстоящото водено от САЩ учение „Защитник на Европа 2023". Той също така заплаши, че САЩ ще оттеглят всякаква подкрепа за Косово, както за получаване на глобално признание (в момента около половината от членовете на ООН не са признали независимостта му), така и в процеса на интегриране в международни организации.

Стигнахме до геополитически фарс, при който бомбардировачи B-1, скъпи самолети, първоначално проектирани да носят ядрени оръжия и да сдържат Съветския съюз, сега летят над малка, стратегически и икономически маловажна страна, за да държат в страхопочитание етническа група, която просто иска свои собствени държави вместо да вегетират в проблемен съюз със съперничещи етнически групи. Междувременно точно това е ситуацията в Босна днес.

Би било същият фарс, ако войски на НАТО трябваше да охраняват де факто границата между разочаровано етническо малцинство и национално правителство в друга страна, която е стратегически и икономически без значение нито за САЩ, нито дори за европейските сили. Безкрайните малки мироопазващи мисии на НАТО на Балканите щяха да са смешни, ако всичко не беше толкова плачевно и жалко. Каквото и да мислите за първоначалната цел на НАТО по време на Студената война, едва ли основателите на Северноатлантическия алианс са си представяли подобно развитие на събитията.