/КРОСС/ Въпреки наличието на 5,69 млрд. евро, някои от реформите, планирани в Плана за възстановяване и устойчивост на България, все още не са осъществени, което поражда опасения относно ефективността. Това се казва в доклада "Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка", изработен от мрежата организации Bankwatach, сред които е и ЕС "За Земята". Документът обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността.

Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС" и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата. Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация. Изпълнението на инвестициите предхожда изпълнението на реформите, които в идеалния случай трябва да вървят ръка за ръка.

Една от критичните области, която е пренебрегната, е намаляването на енергийната бедност. Настоящата инвестиционна програма изключва енергийно бедните домакинства по няколко причини. Първо, първоначалните инвестиционни разходи за оборудване го правят недостъпно за тези, които попадат в дефиницията за енергийна бедност, дефиниция, която все още не е официално приета в България. Второ, не съществува приоритизиране въз основа на доходен критерий, което води до това, че, противно на логиката, само групите с по-високи доходи могат да се възползват от програмата. Оскъдната информационна кампания и сложната процедура за кандидатстване възпрепятстват участието на истински нуждаещите се.

Също така няма регионално разпределение или задължително включване на конкретни региони с по-високи нива на енергийна бедност. Програмата също така пренебрегва потенциала на потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия и енергийните общности, като не позволява на множество домакинства да се възползват колективно.

За да се подобри ситуацията е от решаващо значение да се включат енергийно бедните домакинства и да се проведат целеви информационни кампании. Последващите траншове на програмата могат да обхващат групите с по-ниски доходи, и да са с опростен процес на кандидатстване. Насърчаването на потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия и допускането на присъединяване на фотоволтаични системи към електрическата мрежа би било в съответствие с политиките на ЕС.

Чрез решаването на тези въпроси и осигуряването на синхронизиран подход между инвестициите и реформите България може да постигне значителен напредък в борбата с енергийната бедност и да създаде устойчиво бъдеще за всички свои граждани.