/КРОСС/ Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година.

Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за "пътя на небесното светило" и култа към него. Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.

На тази дата източноправославната църква чества  Рождение на св. Йоан Кръстител.

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене" (крадене) и „мамене" (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един обичай - забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия", „аталия" (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да жъне.

Традиционно Еньовден е смятан за предвестник на зимата - казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти", „играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му. Точно по изгрев - човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина - ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома  първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случават денят и нощта), спира да си почине, и окъпано в „живата вода", изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве.

За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване"). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените - баячки, магьосници, природолечителки, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина" - за всички болести и за, болестта без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.

На Еньовден се прави и обичая Еньова буля.Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце, в старинна булченска носия: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля (маскираното дете, което замества за случая митологичния персонаж Еньова буля) върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, обхождайки доколкото е възможно нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или на пръстени по същия начин, както и при ладуването по Васильовден.

Имен ден празнуват Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.