/КРОСС/ „Когато решиш да пишеш, трябва да си научил как да драскаш", каза Боян Биолчев. "Само самокритичното наблюдение може да те спаси от това да се загубиш в самия себе си. Говоря за това какво аз съм научил, какво съм написал", допълни той.

Многократно съм изхвърлял цели книги и затова ще кажа само за една, която ми е особено скъпа - „Преселението". Това е книга, която не ме напусна. Аз събирах данни за преселението от Южна Странджа в България през 1913 г. Разговарях със старци, които тогава бяха 80-годишни. Тези възрастни хора тогава са били на шест години. В „Преселението" героят е с двойна възраст. Това е 92-годишен старец, който говори през устата и съзнанието на шестгодишно дете. И това двуединство не напуска книгата, не напуска и мен, разказа проф. Биолчев. 

Ректорът на СУ проф. д-р Анастас Герджиков каза, че проф. Биолчев не е приключил да бъде ректор на този университет, защото всеки път, когато има криза в него, първият , който пристига, е проф. Биолчев и предлага да помогне по всякакъв начин.

А за книгата „Енигмата на откривателството" заяви: „Това е книга, написана не просто от литературен критик, не просто от читател, а очевидно от фен".

Проф. Биолчев заяви, че най-голямата награда, която е получил, е Вазовата награда в Сопот. Той допълни, че тази награда през годините не е била опорочена и е получавана от големи автори. 

„Харесвам всичко, написано от Боян Биолчев. Книгите му стоят на нощното ми шкафче - на място, което е интимно. И във всеки един момент мога да ги препрочета, защото това са книги за препрочитане". Това каза авторката Росица Чернокожева, написала книгата „Енигмата на откривателството". Акцент в нея е творчеството на проф. Боян Биолчев.