/КРОСС/ Собствениците на институции за бързи кредити имат общо с хазарта. Тази връзка трябва да бъде изследвана. Правя един апел към финансовия министър и премиера да го направим най-накрая. Това каза председателят на КНСБ Пламен Димитров в предаването „120 минути" по бТВ.

Димитров коментира и сивия сектор и получаването на заплата без трудов договор, както и запорите от фирмите за бързи кредити. „Това е една епидемия, която се разви последните 7-8 години много интензивно особено извън София. Повтарят „няма хора", а от друга страна като намерят никой не иска да му подпишат трудов договор заради бързите кредити", добави той.

При нас има дефицит на около 250 000 работни позиции според бизнеса, които са обявени и дълго време не се заемат. „Най-лесният отговор е заплащането. Същите тези хора вземат самолета, който струва 20 или 50 евро, отиват в Италия обикновено, когато говорим за земеделските производители, и получават по 2000 или 2200 евро на месец. Работят няколко месеца и се връщат, а когато ги попитат дали искат работа, те казват „не". Минималното обезщетение за безработица е под 400 лева. Това няма как да мотивират хората да живеят с него", каза председателят на КНСБ.

Според него инфлацията в обществения сектор трябва да се компенсира с 1,1 млрд. лева за Бюджет 2023. „Сега от тези пари има заложени 700 млн. лева за ръст за заплати основно за образованието, за БАН. Около 300 млн. лева липсват. За 2/3 от тези 300 милиона получихме уверение от депутатите, че могат да бъдат осигурени", обясни Димитров.

Тези средства могат да бъдат взети от две пера в разходната част - от капиталовите разходи или от средствата за издръжка.