/КРОСС/- Защо е приел поканата да стане министър?
- „Анонсът на участието на министър Вътев формулирахме така „Министърът на земеделието и храните каква тежест има в българската политика"! Радвам се да Ви видя! Макар че малко ме учудихте, че станахте министър!", започна разговора Беновска. Министър Вътев отговори: „Вероятно имате основание! Защото моето място е в бизнеса, но тъй като бях поканен от акад. Денков, сегашния министър-председател и начина, по който ме покани, беше такъв, че не можех да откажа! Просто каза - ела да свършим работа!".

- Основните му приоритети.
- „Каква работа искате да свършите? Вие представихте вашия екип и приоритети, но нека да откроим три неща! Коя е Вашата свръхзадача, като министър?", попита Беновска. Кирил Вътев отговори, че свръхзадачи няма. Той продължи, че всички държави са излизали от кризи, дори от тежки следвоенни кризи с добре развито земеделие. В нормалния свят обаче под „земеделие" се разбира от полето до масата, тоест земеделието и храните заедно, а ние ги разглеждаме поотделно. „Това е грешка и едно от първите неща, които трябва да разберем, е, че агрохранителната верига е едно цяло и не можем да разделяме земеделие от храни!", категоричен бе земеделския министър.

Следващата важна задача е свързана с наложилата се у нас ориентация към субсидии. Ориентацията трябва да бъде към продукт, който е успешен на пазара. Трябва да има и високо ниво на екология, както повелята европейските стандарти. „Аз винаги съм твърдял, че България може да бъде оазисът на Европа за производство на биохрани. Това обаче не може да стане за кратък период. И това мога да нарека като суперзадача, но това изисква на първо място начин на мислене, отношение към околната среда и към храните! И след като всичко това бъде осъзнато и превърнато в начин на мислене, може да бъде превърнато и в начин на живот!", категоричен бе министър Вътев.

„Хайде да го преведем на разбираем език! Това звучи добре като постановка на една програма, но хората се интересуват какво и защо консумират! По едно време имаше един стандарт Стара планина, той май изчезна!", продължи Беновска. Кирил Вътев отговори, че стандартът Стара планина още съществува. Той е бил създаден по времето на министър Мирослав Найденов. Целта е била да се върне БДС при храните въобще. При плодовете и зеленчуците обаче сме много далеч от БДС, защото почти всичките са внос. Според министъра на земеделието това е един парадокс, който също изисква промяна в начина на мислене, за да може на трапезата на българския потребител да има български храни. „Трябва промяна на мисленето! Не колко пари ще получим, а дали ще бъдем успешни на пазара! Това е голямата задача, чрез която ще се решат и останалите задачи, за които споменах досега!", заяви Кирил Вътев.

„Но Вие добре знаете, че когато подписвахме договора за присъединяване към ЕС, ние доброволно се отказахме от българското земеделие, докато Полша и Унгария не отстъпиха от квотите си за производство на собствена продукция! Ние от аграрна страна се превърнахме в страна, която консумира вносни продукти, като тези ябълки например! Помиришете ги, те нямат мирис на ябълки!", продължи Беновска. Кирил Вътев отвърна, че причините са много. На първо място тези държави, които много силно си защитават земеделието, никога не са имали национализация на земята. „Тази насилствена национализация и откъсването на българина от земята нанася много тежък удар върху неговото съзнание, морал и въобще народопсихология! След това знаем как се случи и приватизацията. И причината ние да имаме ниски квоти никак не е безобидна. Ние сме си виновни за тези квоти. Защото при приемането на България в ЕС ние трябваше да представим количество производство за предходни години. А поради това, че ние много обичаме да хитруваме по „андрешковски", ние укриваме производствени обеми. И затова най-важно е да се контролира какво се случва на пазара, а не кой какви документи за продажби представя! Защото всичко е на пазара! И поради това, че тогава сме показали ниски квоти, сме защитили ниски квоти! Никой не ни ги е свалил изкуствено!", обясни Вътев.

„Сега ме върнахте в детството ми, дядо ми, който беше земеделец, изучил децата си, самият той не много голям учен, идваше през зимата, когато беше студено, да изкара няколко месеца вкъщи, беше с едни, ще ги кажа, защото си припомних, идваше с едни възлести пръсти, работни ръце! Носеше едни, „сушелки" им викаха, от него правим ошав. И разказваше с огромна мъка как земята му е била одържавена и сега се съсипва в тези ТКЗС-та и никой нехае!", разказа Беновска. Кирил Вътев отвърна, че за съжаление няма връщане назад. Но сега, когато земята е частна, на България ѝ липсват два ключови закона. Единият е закон за търговията със земеделска продукция, а другият е закон за кооперативите. „Без тези два закона, които трябва да бъдат много внимателно написани, които трябва да регламентират и производството, и реализацията на земеделска продукция, което е най-важното, но как да се случва то, е закона за кооперативите!", заяви министърът на земеделието.

- Проблемът с липса на фермерски пазари и самоорганизацията на малките производители.
- „Хайде да Ви напомня нещо като потребител, Вие сигурно го знаете. Пътуваме събота и неделя извън София, минаваме през малки селца, градчета. Седят едни симпатични жени, изнесли маси, да речем с домат, който обаче мирише на домат, а не е като тази ябълка, плодове и зеленчуци, домашно сладко, мед. Тези хора не издават касови бонове, нямат касови апарати и НАП веднага ще ги хване, ако реши! По-рано имаше на „Граф Игнатиев", едни симпатични баби седяха и продаваха например букетче от лапад, коприва, произведено в нейната градина. С един от вашите далечни предшественици бяхме започнали да правим регистър на малките производители, които да намерят своето място под слънцето. Даже си спомням един човек от Пловдив носеше черни домати, розови домати. Сега всичко това го няма! Как можем и ние, медиите, да бъдем полезни?", попита Беновска. Кирил Вътев отговори, че са нужни организации на производители. „На много чужденци им прави впечатление, че у нас покрай пътищата се продават плодове и зеленчуци. Когато е от градината на производителя, това е добре! Но за съжаление по доста крайпътни сергии се продават плодове и зеленчуци, които изобщо не са български, а пише „собствено производство"! Дори някои толкова са се увлекли, че продават продукти, които няма как в този сезон да бъдат произведени в България! Това са тези хитрини, които ни пречат като нация, защото те не са само при тези хора, а при всички социални слоеве. И докато хитруваме, ние си пречим. Трябва да бъдем честни, да произвеждаме реален продукт и той ще си намери мястото на пазара!", заяви министър Вътев.

„Когато малката ми дъщеря беше на 8 години, дойде при мен и ми каза - мамо, може ли да ми дадеш един тефтер и една химикалка. Питах защо са ѝ? Тя каза, че ще тръгне по улиците и ще записва всички нередности и след това ще ги даде на кмета. Скъса ми сърцето! Аз сега се сещам, че знам много такива крайпътни търговци, не от този тип, който Вие описахте, а от моя тип, които продават собствена продукция. Защо да не направим една доброволческа инициатива и да ги опишем?, предложи Беновска. Събеседникът ѝ отговори: „И като ги опишем, какво от това? Те трябва да имат своето постоянно, гарантирано място на български фермерски пазари! Къде са тези български фермерски пазари? Те са спорадични! На нас дори не ни се налага да откриваме топлата вода. Достатъчно е да отидем в някоя европейска страна и да видим как са организирани фермерските пазари, но те преди това са функция от организация на производители! Всеки сам поотделно няма как да постигне! Имаме много работа! Работа с тези земеделски производители да влязат в организации, да минат през коопериране, да имат събирателни центрове. Всеки дребен производител може да отиде на големия пазар само когато продуктите му съответстват на стандартите!".

- Оползотворяването на храната, която се изхвърля или унищожава.
- „Ще Ви дам един пример. Ние, още преди Мая Манолова да се сети, като медия бяхме решили по едно стечение на обстоятелствата, предавателя на покрива на хотел „Маринела", преди да се качим минаваме през ресторанта и там хората ни казват - знаете ли колко храна остава тук! Дайте да направим една инициатива да я даряваме на домове. Беше ужас, няма да Ви описвам какво се изискваше от нас! Ние сме културни хора, с чисти коли, ще дойдем облечени подходящо. Така ще стане и с вашите производители, ще започнат кой ще тества за пестициди, кой ще тества за соя и така нататък!", продължи Беновска. Министър Вътев отговори, че това трябва да се случва в събирателните центрове. Производителят знае на какви условия трябва да отговаря продукцията му, така може да си направи дългосрочно планиране, когато знае, че има гаранция за пазар. Вътев продължи: „А това, което говорите за храните, е решено. Има Българска хранителна банка, която се грижи за това! Тя много добре познава всички изисквания! Много е рисково да се взима кухненска храна, защото тя е бързо разваляема. В България се унищожават годишно около 680 000 тона храни. Ако спасим половината от тази храна, в България няма да има нито един гладуващ, а тези социални слоеве, които се нуждаят от тази храна, ще имат закуска, обяд и вечеря, първо, второ и трето! Тук процесът е започнат след много години усилия и лека, полека набира скорост!".

- Проблемът с тавана на субсидиите, които ЕК отпуска на глава добитък, като помощ заради войната в Украйна
- „В началото заговорихте за стремеж към получаване на субсидии. Не мога обаче да Ви спестя и въпрос на производители в бранша и то неслучайни. Веднага се сещам за два въпроса. Единият е за финансирането, което също е форма на субсидия, заради войната в Украйна, на земеделци и месопроизводители. Преди да ми отговорите нека да чуем от преди една година поне е въпроса, който е задал Димитър Зоров, председател на НСГБ и собственик на мандра „Пършевица"!", продължи Беновска и пусна запис от участието на Зоров в „Беновска пита" от 22.10.2022 г.:

„Ще остане ли България гладна през тази зима и ще фалират ли фермите?", попита водещата Илиана Беновска. Димитър Зоров отговори, че фермите вече фалират. Той продължи: „А дали ще останем гладни - надявам се не! Защото въпреки незавидното си положение и нищожната подкрепа от страна на ЕС и държавата, като казвам „нищожна" аз не омаловажавам това, което е направено, а казвам, че не е на необходимите нива, за да покрие себестойността! И това го доказахме още при вицепремиера Асен Василев. Продължава унизителния европейски подход. Вие с предишния събеседник говорихте за критерии, а се вижда, че в ЕС няма никакви критерии. Когато става дума да отделяме огромна част от бюджета за Украйна - никой не пита, дават се парите! А когато става дума да изхраниш огромна част от своето население и да обезпечи своите фермери - Европа прилага дискриминационен подход, какъвто е подходът за помощна за последствията от Украйна. Например финансират до 265-то животно без да се интересуват, че това стопанство има щети вследствие независещи от него причини, вследствие геополитическите решения и ситуацията в Европа и света! Така че смятаме, че европейската политика е изключително недалновидна и смятаме, че българското правителство трябва да използва своите възможности от страна на министъра на земеделието! Ние не сме една колония, каквато се опитват да ни направят, и имаме право на вето!

Беновска попита какво става с тези помощи. Министър Вътев отговори, че въпросните помощи имат таван и те са изплатени. Таванът е 250 000 евро. Става дума за целия период, а не само за 2022 г. „Това е прегледано, доказано и е предмет на предстоящи допълнителни преговори. Това решение е договорено с ЕК от българска страна. Това е за целия период, който не е предоговарян. Би трябвало да се предоговори този период!".

„И какво да правим ние с 266-то животно? Да отида при 266-та крава и да ѝ кажа - краво, теб няма да те храним?", попита Беновска. Вътев отговори, че нещата не стоят точно така. Той обясни, че когато ЕК е субсидирал на бройка или на килограм продукция, тогава е настанало свръхпроизводство. Това е принудило ЕК да мине на субсидиране на площ. „А субсидията е помощ! Ние това трябва да разберем, че субсидията не е решение на нашия проблем, а е подпомагане. Решенията на нашия проблем се случват на пазара! Затова Ви връщам обратно към закона за търговията със земеделска продукция и закона за кооперативите. Ние нямаме нито един кооператив! Ние имаме кооперации, но кооператив - нито един!", заяви министърът на земеделието.

„Добре, да говорим в срокове, защото това, което чухте, е от предишния служебен кабинет с министър Явор Гечев. Кога ще предоговаряте този таван, евентуално? И изобщо възможно ли е да се върне назад?", попита водещата. Министър Вътев отговори: „В момента се случват такива неща! Но за един месец, вече два, ако имах магическа пръчка със сигурност щях да съм преобърнал много неща! В момента не мога да дам времеви хоризонт, защото ще излъжа! Когато имам ясен срок, аз ще го обявя без да ме питате!".

„Това може да е в някой друг живот!", заяви Беновска. Гостът ѝ отвърна: „Е, няма да стигнем до друг живот чак! Говорим за до края на тази година и то дори час по-скоро!".

Отпуснатите на животновъдите помощи под формата на кредити през 2008 г., които държавата е поела ангажимент да опрости, но все още не го е направила.

„Вторият въпрос, през 2008 г. са отпуснати едни кредити на животновъди, които имат странна съдба, за да не го преразказваме, сега ще чуете и в числа!", продължи Беновска и пусна запис от коментара си от 29.10.2022 г.

Служебни: премиер Гълъб Донев, министър на земеделието Явор Гечев, министър на финансите Росица Велкова чакаме вашето отговорно за България решение!

Не унищожавайте българските ферми, българското мляко и месо!

Не обричайте България на гладна зима!

На 22-ри октомври 22-ра, заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков, в ефира на „Беновска пита - Радио К2", обеща на инж. Димитър Зоров, председател на НСГБ: ДФЗ, в сряда / 26-ти октомври/, ще реши 14-годишните кредити в земеделието!

За съжаление, МЗХ и заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков не удържаха обещанието. И не опростиха 42 договора на 26 земеделски производители на обща стойност 2 790 000 лева. Нищожна за държавата сума. Но непосилна за фермите. И животновъдите продължават на дължат неправомерно кредити на ДФЗ.

А Крум Неделков даде „мъжка дума".

Беновска продължи: „Запознат ли сте с този въпрос?". Министър Вътев отговори, че за първи път чува за този проблем. Тепърва предстои да се запознае с него. Водещата обясни: „Знаете ли защо мисля, че ще го разберете правилно? Защото, няма да крия, ние се познаваме отдавна, аз съм проследила Вашата история, с огромно уважение, не го казвам, защото сте министър! Тези кредити са дадени по време на финансова криза с цел да се подпомогнат стопаните. Оттогава досега са минали 14 години. Като човек, който е теглил кредити, нали си давате сметка, че това носи наказателни лихви, които се трупат, провизира се! След като през 2013 г. има подписано споразумение за тези кредити, а сумата е смешно малка, няма и 3 милиона!". Министър Вътев отговори: „Нека първо да се запозная с казуса, защото от вчера вечерта до тази сутрин нямаше кого да питам! Като се запозная с казуса, ще видим как стоят нещата и ще потърсим решение!".

Беновска връчи на госта си копие от споразумението за кредитите. Той отвърна: „Май за пръв път се занимавам с чужди кредити! Защото с моите съм се занимавал и никого не съм молил да ми решава проблема с кредитите!". Беновска отвърна: „Колко да са чужди! Това са отпуснати от ДФЗ, който е под вашия патримониум! Тук вече не Ви се ходатайства! Това е отношението на институциите към българските производители!". Вътев отговори: „Има много взаимност в тези отношения, която трябва да се повдигне на по-високо ниво!".

- Качеството на храните и начинът на хранене на българите.
- „Давате си сметка, че министърът на земеделието, храните, до горите не знам дали ще стигнем, защото е политически въпрос! май не! Това дава отпечатък освен върху физиологическото и върху психическото състояние на една нация! Когато ядеш вредни храни, когато пише бира с женски хормони, когато се тъпчеш с колбаси, в които е загадка дали има месо, когато ядеш аржентинско и австралийско размразено месо от държавния резерв, тази нация по естествен път опростява, бих казала, и се ожесточава!", продължи Беновска. Кирил Вътев отговори, че темата за храните и храненето му е любима още от времето, когато е бил треньор. Истината е, че няма вредни храни, има вредни количества. Както и няма полезни храни, а има полезни дози. Например ако изядем един буркан чист пчелен мед, тогава ще трябва да викаме бърза помощ, защото организмът не е способен да преработи такова количество въглехидрати за толкова кратко време. Но храненето е само един от факторите на здравето. Много важни са също начина на живот, наследствеността, двигателния режим, на какво избираме да се ядосваме и да се поставяме в зависимост. Така че храната е само един от факторите, а как се храним е съвсем друга тема. Дори и да приемаме само най-чисти и полезни храни, пак можем да се разболеем от количествата или начина, по който ги приемаме.

„По време на служебния кабинет с министър на икономиката Никола Стоянов аз съм един от хората, които се опитахме да спрем ескалацията на цените на мляко и други такива продукти, ние с моето семейство сме вегани от няколко години, и купувам един ден авокадо и разни други неща, води. Накрая сметката ми е 80 лева. Аз питам какво толкова купих и виждам, че авокадото е 18 лева килограма. Звъня на министър Стоянов и го питам знае ли колко струва авокадото? Той ми казва - обикновените хора не ядат авокадо. Аз му казах - моята вечеря ще бъде филийка черен хляб, малко зехтинче и малко авокадо! Нито ще се натъпча с количество, нито ще изяда някакви неща, които ще предизвикат нещо хипер. Какво значи „обикновените хора"? Значи обикновените хора ядат кашкавал и сирене вътре с палмово масло и други заместители, а аз, „необикновения", ще ям авокадо по 18 лева!?", продължи Беновска. Кирил Вътев отговори, че най-полезни храни за българите са тези, които са произведени в България. Качеството на българските храни е изключително високо заради климатично-почвените условия. Министърът заяви, че цените на пазара са функция от предлагане и търсене. Докато има кой да купува авокадо на тази цена, то ще бъде на тази цена. Потребителят има голямата сила да изхвърли един продукт от пазара или да му коригира цената.

„Но нали знаете калкулацията време - пари? Ако бях обиколила други магазини, сигурно щях да намеря са по-ниска цена! Но нека не се принуждаваме да обикаляме! Този сайт за цените гледате ли го?", попита водещата. Събеседникът ѝ още веднъж подчерта, че цените се регулират единствено и само по пазарен път, а пазарният път е съотношение между предлагане и търсене. „Има и други мерки, но те трябва да бъдат законово регламентирани. Затова от самото начало Ви говоря за закон за търговията със земеделски продукти! Когато имаме такъв закон, вероятно в него ще бъдат заложени и механизми. Защото как да си обясним, че някои вносни продукти в България са в пъти по-скъпи, отколкото в страната, в която са произведени или в други страни, за които също са вносни? Това е един интересен въпрос!", добави министърът на земеделието.

- Децата и семейният бизнес.
- „Много ми се иска малко да пуснем от Вашата история. Синът Ви и дъщеря Ви в момента Ви заместват успешно! Не Ви ли е мъчно за „Тандем", който сте създал с двете си ръце?", попита Беновска. Вътев отговори, че не му е мъчно, а се гордее! Защото децата му се справят по-добре от него! Той каза: „Образовани са, по-млади са, с повече енергия! Има значение все пак къде си завършил образование. Аз съм завършил ВИФ и след това съм се самообразовал! Но това е трудния начин! Докато те са с правилното образование! Пожелавам на децата си да устояват на всички недоразумения, които ги заобикалят и на всички абсурди, с които трябва да се справят!".

Подаръкът.

Беновска подари на госта си тениската на предаването „В България се кълна" с думите: „Всички политици се кълнат в България. Вие също споменахте много пъти България. Не Ви иронизирам в момента! Но Ви я подарявам с едно наум!". Вътев благодари и отговори: „Аз се заклех в Народното събрание, така че тази тениска не е символ на моята клетва!". Водещата подари на госта си и Конституцията на България.

Кирил Вътев подари на Беновска книгата „Стопанката на Господ" с посвещение: „Коренът, г-жо Беновска! Да пазим корена! Без него умираме духовно и физически!". Така завърши разговорът между Кирил Вътев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Радио К2" и на живо във Фейсбук и Ютюб на 22-и юли 2023 година.