/КРОСС/ Началото на празника е поставено през първите векове на Християнството и е свързано с едно от най-важните събития - явяването на Иисус Христос пред неговите свети ученици.

За да укрепи вярата на Петър, Иаков и Йоан, Христос се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина".

За всички вярващи християни и до днес, Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.

Християнският празник Преображение Господне отбелязва средата на петнадесетдневният пост в чест на Божията Майка преди Успение Богородично (15 август). На Преображение в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей", а в Българската православна църква - „Освещаване на гроздето". Народната традиция забранява консумацията на грозде до този ден, тъй като то "още не е кръстено". Сутринта на 6 август стопаните откъсват първите чепки и ги отнасят с варено жито в църквата, където свещеникът ги опява, а след това те се раздават на близки и съседи.

Според българския народен календар на този ден "времето започва да се преобразява". Водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане, застудяват дните и нощите. В Западна България има поверие, че в полунощ срещу празника "небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина". "Дърветата се кланят до земята" и ако някой види това, ще се сбъдне всичко, което си пожелае.

На Преображение Слънцето обръща гръб на лятото и е с лице към зимата. И щъркелите се събират на ята, преди да отлетят.