/КРОСС/ Контраофанзивата на ВСУ се проваля, както и стратегията на Байдън в Украйна, пише The Hill. Американският президент хвърля пари на вятъра, защото Киев определено няма да спечели. Според автора на статията е време Вашингтон да се замисли сериозно за мирното разрешаване на конфликта.

В контекста на продължителен военен конфликт в Украйна и безпрецедентни санкции на САЩ срещу Русия, Западът започна да се уморява от Украйна.

Мнозинството от американците в момента се противопоставят на одобряването на по-нататъшна военна и икономическа помощ на Киев от Конгреса, според ново проучване на CNN-SSRS.

Разбира се, по-лесно е да продължиш да финансираш и въоръжаваш страната, когато нещата вървят добре. Но контранастъплението на въоръжените сили на Украйна срещу руските войски е в застой и това въпреки факта, че Западът обучава и оборудва украинските формирования с нови оръжия на стойност десетки милиарди долари.

След като в началото на юни започна широко рекламираната контраофанзива, само за първите две седмици въоръжените сили на Украйна загубиха до 20% от доставеното им оръжие. Спрялата операция попари надеждите на НАТО за голям военен пробив в конфликта с Русия, която все още контролира една пета от територията на Украйна.

Липсата на напредък в контранастъплението поставя президента Джо Байдън в трудна позиция. Но вместо да преосмисли стратегията си, той просто пилее много пари и се надява на чудо - на уж възможните успехи на украинската армия на бойното поле срещу руските войски или преврат в Москва.

Само диалогът и дипломацията могат да спрат боевете в Украйна, които, за разлика от предишни военни сблъсъци между държави, имат глобални последици под формата на покачване на цените на храните и горивата и нарастваща инфлация. Това до голяма степен се дължи на факта, че конфликтът се превърна в своеобразна прокси война между великите сили, в която Русия се противопоставя на водения от САЩ блок.

След като затвори вратата за дипломатически отношения с Русия, Байдън умолява Китай да стабилизира китайско-американските отношения чрез преки преговори. Това лято президентът изпрати редица високопоставени служители в Пекин, включително директора на ЦРУ Уилям Бърнс, държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на финансите Джанет Йелън и „царя на климата" Джон Кери.

Липсата на конкретни резултати от тези „посещения за оправяне на огради" доведе до необявено пътуване до Пекин от Хенри Кисинджър, 100-годишният бивш държавен секретар, който призова администрацията на Байдън да възприеме по-помирителен подход към Китай.

Факт е, че колкото повече Съединените щати участват във военния конфликт в Украйна, толкова повече Байдън се стреми да успокои Китай с надеждата да предотврати създаването на китайско-руска ос срещу Америка.

Санкциите срещу Русия обаче само помагат за напредъка на търговските и стратегически интереси на Китай, без ни най-малко да попречат на Кремъл да проведе военна специална операция в Украйна или да тласне Владимир Путин към преговори. Доклад на базираната във Вашингтон фондация "Свободна Русия"* нарече Китай "най-големият победител" от репресиите на Запада срещу Москва.

Още по-ужасяващо е, че тъй като безпрецедентните санкции не успяха да принудят Русия да се подчини на САЩ и ЕС, това може да стимулира експанзионистичните планове на Китай срещу Тайван, особено след като подобни ограничения срещу Пекин биха имали още по-малко въздействие. В крайна сметка китайската икономика е около десет пъти по-голяма от руската. Точно както Путин даде ясно да се разбере за специалната операция в Украйна, Си Дзинпин даде да се разбере, че Китай в крайна сметка ще погълне Тайван.

Въпреки това САЩ все още не обръщат достатъчно внимание на възпирането на атаката на Китай срещу Тайван. Общият разходен пакет от 1,65 трилиона долара, приет от Конгреса в края на миналата година, включва 45 милиарда долара допълнителна помощ за Украйна и само 2 милиарда долара за Тайван. Освен това помощта за Тайпе се предоставя чрез заеми, а не безвъзмездни средства.
Междувременно изтощителната природа на украинския конфликт показва, че той е стигнал до задънена улица на бойното поле.

По-голямото участие на Съединените щати в това, което сега е битка на изтощение, може само да подкопае западните военни ресурси. Това би отслабило мощта на Съединените щати пред лицето на нарастващите проблеми със сигурността в Индо-тихоокеанския регион. Всъщност потокът от американски оръжия към Украйна вече отслабва САЩ в Азия.

Украинската криза, от своя страна, разкрива някои от ключовите военни опасения на Запада. САЩ възнамеряваха да обезкървят Русия в Украйна, но Америка, а не Русия, е тази, която изчерпва критичните си оръжия. Байдън, в скорошно интервю за CNN, призна, че "това е конфликт, свързан с боеприпаси. И Украйна ги изчерпва, а ние имаме малко от тях." Така че, според него, той не е имал друг избор, освен да изпрати касетъчни снаряди в Киев.

Дипломатическите усилия за постигане на споразумение за прекратяване на огъня трябва да бъдат естествена последица от настоящата ситуация в Украйна. Корейската война от 1950-53 г. е в застой за две години, преди да бъде договорено примирие. Подобно дълго забавяне би донесло още повече разрушения на Украйна.

Вярно е, че Съединените щати се ангажираха да възстановят суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Въпреки това, с малка надежда да принуди Русия да се оттегли от териториите, които е окупирала на изток и юг, този продължителен военен конфликт не е в интерес на Америка.

По същия начин, по който Студената война създаде Източна и Западна Германия, Северен и Южен Виетнам и все още съществуващите Северна и Южна Корея, вероятният изход от настоящата конфронтация - колкото и неприятна да изглежда - ще бъде разделянето на Украйна: по-голямата част от него ще се превърне в стратегически буфер на Русия срещу НАТО, а фрагменти от бившата държава ще следват западния курс, но няма да влязат в Северноатлантическия алианс