/КРОСС/ Дълбоко в южния склон на Стара планина непресъхващата целогодишно Мъглижка река се прокрадва през живописна усойна клисура. Остри скални зъбери бдят като стражи над закътана долина, приютила исторически манастир, тайнствени крепости и очарователен водопад.

Мъглиж - този нешлифован диамант в Долината на тракийските владетели, пази спомени назад чак до праисторически времена. Обграден от древни некрополи и руини от непристъпни укрепления, градът е изходна точка към красивия каньон на север към Балкана.

От местността Барите тръгваме по поречието на Селченска река. Пътеката е добре утъпкана и в самото начало изглежда лека и ненатоварваща. Поне до Малкия скок, в чийто вир често се къпят хора от района.

Потъваме все по-навътре в Мъглижката клисура. Вървим покрай реката, която тече шумно дори в най-сухата част на годината. На много места е необходимо тя да бъде пресичана по камъните. Няма мостове, което прави този маршрут изключително опасен. Миг невнимание и човек лесно би се подхлъзнал по облите речни камъни. Освен това, голяма част от двукилометровия маршрут се движи под стръмни каменисти урви, податливи на свлачища и срутища.

А колкото по-предизвикателно става трудното промъкване напред към водопада, около нас се редят все по-диви и приказни гледки. След близо час и половина, скрит зад един завой пред нас се показва един от най-атрактивните старопланински водопади.

Големият Мъглижки скок се е спотаил в усойна теснина, заобиколена от високи и обрасли в растителност скали. Вероятно защото е труднодостъпен, водопадът е запазил почти девствената си красота само за най-упоритите приключенци. Тече през цялата година, но може да се види само в по-сухите месеци. При пълноводие напролет буйната река прави разходката дотук невъзможна.

В античността и по-късно през Средновековието долината на реката е била важно трасе, свързващо Търновград от северната страна на Стара планина с плодородните долини на юг. Такива проходи са изисквали укрепления, които да следят трафика и да пазят от нежелани набези.

Съвсем близо до автомобилния път към село Селце вървим към Горненски град. Останките от укреплението са оскъдни, но мястото е особено привлекателно. От центъра на Мъглиж дотук разстоянието е около 6 километра - с кола се пътува 15 минути, пеша - около час.

Озоваваме се високо над дълбоката речна клисура, по която малко по-рано търсехме Големия скок. От скалите пропастите надолу изглеждат страховито, но пейзажите към околните възвишения направо галят жадното за природни красоти око.

Хората идват тук заради гледката. Надморската височина е около 750 метра. Пред нас на юг е цялата широка част на долината на Мъглижката река, както и града от двете ѝ страни. Погледът стига до възвишенията над Змейовия проход в полите на Средна гора.

Ако сме достатъчно наблюдателни, оттук ще видим още една от перлите в тази част на планината. На склона от другата страна на клисурата, съвсем близо до Мъглиж, е сгушена християнска светиня с важна роля в освободителните борби от турско робство.

Само на километър от последните къщи в северната част на града се издига старинния силует на Мъглижкия манастир „Свети Николай". Според преданията светата обител е изградена по времето на Втората Българска държава. Край Мъглиж Цар Калоян разбил кръстоносците и дарил средства за нейния строеж. Многократно опожаряван по турско време, манастирът е съхранил пламъка на вярата, благодарение на местните хора.

Запазено и възстановено е килийното училище в манастира. Всъщност това огнище на просветата в тъмните времена на турското робство е сред най-старите в страната. Имало е и богата библиотека, изгоряла по време на Руско-турската война.

Мъглижката света обител е била важно звено в борбите за свобода по турско време. В манастира се укривали хайдути, монасите събирали средства за революционната дейност. За свободата на България тук е работил и дяконът Васил Левски.

Нова телевизия, „Събуди се"