/КРОСС/ По-озеленените квартали имат по-здрави жители, а смогът може да ни вкара в болница дори със седмица закъснение, показват резултатите от две първи по рода си проучвания за обществено-здравните ефекти от замърсения въздух в градовете в България. Двете задълбочени изследвания, извършени от български учени и организации с обществена полза, разглеждат отражението на основни замърсители върху общественото здраве в град София от две допълващи се гледни точки и показват тревожни взаимовръзки. Резултатите от тях са публикувани в престижни международни научни издания: тук, тук и тук.

За първи път дългосрочно изследване в България

Около 70% от населението на страната ни живее в градски райони, а повече от една трета - в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Градовете се превръщат в центрове на човешки дейности, защото хората очакват да подобрят качеството си на живот, но обширните урбанизирани райони от друга страна са най-големите източници на парникови газове и замърсители на въздуха. Столицата беше избрана като обект за анализ поради две основни причини - като най-голям урбанизиран район в страната и поради факта, че въпреки усилията, положени през последните десетилетия, жителите на града все още са изложени на високи нива на фини прахови частици с диаметър 10 μm и по-малък (ФПЧ10) и азотни оксиди.

Първото проучване за оценка на здравното въздействие, проведено в рамките на Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване риска от неблагоприятни явления и природни бедствия", финансирано от Министерството на образованието и науката, изследва краткосрочните или остри ефекти от замърсяването върху усложнението на хроничните заболявания и ръста на хоспитализациите като последствие.

Анализът показва, че се наблюдава повишен риск за прием в болница поради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни заболявания след излагането на замърсен въздух. Този ефект в повечето случаи е отложен и настъпва със закъснение от няколко дни до седмица. Съществуват известни възрастови и полови различия в наблюдавания ефект. Например по отношение на астматичните пристъпи нарастване от 10 µg/m3 в концентрацията на азотен диоксид (NO2) във въздуха, който дишаме, е свързано с повишаване на риска с до 6%. При серния диоксид (SO2) опасността скача съответно с до 13%, а при ФПЧ2.5 (фини прахови частици с диаметър 2.5 μm и по-малък) - с до 3%. В това проучване приблизително 6% от хоспитализациите при деца на възраст 5-14 години могат да се свържат с остро повишаване на ФПЧ2.5 ≥ 15 µg/m3 и NO2 ≥ 25 µg/m3. По отношение на риска от исхемична болест на сърцето, инсулт и в по-малка степен от диабет, за всеки 10 µg/m3 нарастване на някои замърсители рискът от хоспитализация се повишава с около 1-2%, в някои случаи до 5%, при мъже или жени от различни възрастова групи.

Изследването е първо по рода си за краткосрочните ефекти на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите специално за България, защото обхваща толкова дълъг период от време (десет години - от 2009 до 2018 г.) и използва напреднали методи на статистическо моделиране. То се базира на анализ на огромната налична база данни за заболяванията в страната. Членове на колектива на Националния център за обществено здраве и анализи изготвят списък с демографски и здравни показатели, които дават основата за събиране на данни от системата на Националната здравноосигурителна каса. Данни за замърсяването са използвани от автоматична станция „Хиподрума", тъй като това е единствената станция в град София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите в която се измерват концентрации на ФПЧ2.5.

Замърсяването от трафика, свързано както с азотния диоксид от двигателите с вътрешно горене, така и с шума, се свързва с по-лошо здравословно състояние на живеещите наблизо, показва новото изследване на българските учени. В същото време ако кварталът е по-озеленен шансът участниците в проучването да се оплакват от здравето си е много по-малък.

Как хората усещат влиянието на замърсения въздух

Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и здравната информационна система имат обективни ограничения. Това изисква по-задълбочено проучване за определянето на пространственото разпределение на замърсяването и излагането на населението на вредното му влияние в София. Поради липсата на такива данни, учените очакват, че ефектът от замърсяването е още по-осезаем. Известно потвърждение в тази посока се получава от втори проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания" през 2021 г. С помощта на интервюта лице в лице екипът провежда собствено епидемиологично проучване, в което участниците в анкетата са подбрани от различни части на града. Така разпределението на жилищните им адреси е представително за зони с различни нива на замърсяване на въздуха и различно шумово натоварване. Събраните данни в периода 16 юли - 7 декември 2022 г. включват 917 неинституционализирани, компетентни и владеещи български език възрастни лица в трудоспособна възраст (18-65 години), които са живели на настоящия адрес най-малко пет години преди интервюто. Подборът на локациите за провеждане на проучването е направен на базата на различни комбинации между относително високи и ниски нива на зелени площи, замърсяване на въздуха и шум от трафика, за да бъде представителна извадката за вариациите в градската среда на град София.

Резултатите по отношение на самооценката за здравето показват, че за всеки 5 μg/m3 нарастване на NO2, вероятността от една степен по-лошо здравословно състояние, оценено по скала с пет степени, самодекларирана чрез стандартизиран въпрос „как най общо определяте здравето си", се покачва с 56% (съотношение на шансовете 1.56) . Не само замърсеният въздух обаче изглежда свързан с общото здраве на участниците. По-високи нива на самолетния шум с 5 децибела се съотнася с около 20% по-голяма вероятност от по-лошо здравословно състояние, а от железопътен шум - с около 10%. От друга страна, по-високата степен на озеленяване в квартала и прекарването на повече време сред природата са свързани със значимо по-малък шанс участниците да съобщят лошо здравословно състояние.

Данните са съобразени с местоположението на жилището на всеки участник в проучването спрямо автомобилния трафик чрез концентрациите на NO2 , получени на база на средногодишни концентрации през 2021 г. от независимо измерване в 27 локации в столицата на България. Взети са под внимание шумовото замърсяване от различни източници на трафик (автомобилен, самолетен, железопътен/трамваен), като данните за всеки дом са извлечени от европейските шумови карти на София. Изчислени са и различни показатели за зеленина в квартала на участниците - обща зеленина, оценена чрез сателитни изображения, гъстота на дървесната покривка, брой отделни дървета и наличие на двор с градина.

Проектът се нарича „Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и влиянието му върху човешкото здраве в градска среда" и се извършва от Софийски Университет „Св. Кл. Охридски" с разширен екип от учени от различни институции (Медицински университет - Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия) в сътрудничество с Екологично сдружение „За Земята" и общинското предприятие Софияплан.

Само първа стъпка

Взети заедно, двете изследвания представляват най-актуалните към момента епидемиологични проучвания в страната на обществено здравните ефекти причинени от замърсения въздух. Въпреки това, те са само начална стъпка и имат своите ограничения, признават от научния екип. Следващата цел ще е преодоляването на ограниченията за събирането на данни и провеждане на проучвания, които да са по-мащабни и прецизни. Предвижда се прилагането на нова авангардна методология за локална прогноза за качеството на въздуха с фина резолюция. Тя се разработва в подкрепа на управлението и планирането на здравословна градската среда и начин на живот за град София като пилотно проучване, но ще бъде приложима за всяка друга градска среда.