/КРОСС/ Българското земеделие не е достатъчно пазарно ориентирано и това е следствие на това, че е в насипно състояние. И хората нямат вина за това, но те са се фокусирали върху субсидиите като спасително средство. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в предаването „Събуди се" по Нова телевизия.

Тези субсидии се полагат на земеделците и техните искания са били да ги получат веднага. „Така че нищо повече от това, което им се полага, не е решено. Реши се да им се дадат веднага", посочи той.

Всеки български производител се бори сам и се конкурира с изключително добре организирани и мощни кооперативи и мощни аграрни камари. „Ние сме единствените, които нямаме кооператив", посочи земеделският министър.

Протестът по думите му е бил провокиран от повишената чувствителност на българските производители, която е резултат от натрупаните проблеми в продължение на десетилетия.

По думите му земеделието трябва да се превърне в национален приоритет. „Няма никакво значение кой ще е министър. Трябва да имаме една 30-годишна прогноза, на базата на която да направим една перспективна програма за развитието на земеделието в България", подчерта Вътев.

В момента няма внос на украински слънчоглед, но се внася румънски. След отпадането на забраната украинската страна сама е поела ангажимент да не допуска транспорт на слънчоглед към България. „Имаме това решение на украинското правителство и в писмен вид. В момента мога да кажа, че диалогът между България и Украйна по темите, които са свързани със земеделието, тече много партньорски", заяви Кирил Вътев.

Проблемът за производителите не е свързан единствено с вноса от Украйна. „Справката показва, че ние имаме най-много внос на сухо мляко най-много от Германия, който внос не можем да спрем. Имаме проблем с вноса на пчелен мед и пчелни продукти от Полша, който е твърде вероятно да е украински, и от Гърция, който е много вероятно да е китайски. При този отворен пазар, при тази свободна вътрешнообщностна търговия, украински стоки винаги могат да попаднат в друга европейска страна и да влязат у нас като вътрешнообщностна доставка", обясни министърът на земеделието.

Един от основните проблеми в българското земеделие е напояването. „В България от царевица достигаме до 400 кг от декар. В съседна Гърция, която изкупи тръбите на българските „Напоителни системи", когато се вадеха, в следствие не напояването стига до 2 тона на декар - пет пъти разлика. Ние сме се захванали още от първия ден, в контакт сме с експерти от Израел. Наш екип ходи в Румъния да види как тя си е решила проблема с напояването. Ние го имахме и това е съсипано в годините още преди да станем членове на Европейския съюз и след това е продължено", подчерта той.

Вътев подчерта, че има много причини за инфлацията и скока на цените. „За да имаме по-евтини продукти, трябва да се вземат доста по-сериозни мерки. Само вносът от Украйна няма да реши проблема с цената на продуктите. Още от втората седмица, откакто поех поста, пуснахме една проверка на цените от рафта в магазина до фермата за мляко и млечни продукти. Установихме, че най-големият дял от добавената стойност остава в търговеца на дребно накрая. Стига се и до 70%", подчерта той.

Подобна е ситуацията и с всички останали стоки, допълни Вътев.

В България липсва закон за търговията с аграрни продукти, посочи той. „Липсва и закон за кооперативите, а те са свързани. Лошото е, че всички искаме веднага да има резултат. Но имаме мерки, които не могат веднага да дадат резултат. Ако променим час по-скоро, тоест ако въведем закон за търговията с аграрни стоки, много неща ще се променят, защото в момента по-силният натиска по-слабия. А този натиск слиза долу до фермата и до полето, където вече няма кой да бъде натискан. Не можеш да натискаш градината. Тя трябва да бъде полята с вода, трябва да бъде наторена, трябва да бъде пръскана с препарати за растителна защита, за да оцелява продукцията. Тоест разходите там са едни и същи", категоричен е министърът.

Нова телевизия, „Събуди се"