Средната работна заплата у нас достигна 1957 лв., в София - 2697 лв.
Секция: ИКОНОМИКА
26 Септември 2023 09:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Средната работна заплата у нас достигна 1957 лв., в София - 2697 лв.

/КРОСС/ Средната работна заплата в България се е повишила до 1957 лв. през второто тримесечие на 2023 г. Увеличението на годишна база е с 13,1%. Данните са публикувани в информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище за второ тримесечие на 2023 г.

Най-висока е средната заплата в столицата - 2697 лв., което е с 37,8% над стойността за страната.

Най-голям ръст на средното възнаграждение на годишна база се отчита в Русе - 16,5% и в Търговище - 15,6%, а най-малък - в Силистра - само 4%.

Най-голям ръст на средното възнаграждение на годишна база се отчита в Русе и Търговище в седем икономически дейности средните заплати са над средната за страната. В тях са заети 26% от работещите, а останалите 74% от работниците попадат в дейности, в които възнагражденията са под средната заплата за страната.

Най-високо остава заплащането в икономическата дейност, създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения - над 4300 лв. Следва производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия - малко над 3000 лв. Почти толкова е средното заплащане и във финансови и застрахователни дейности. Под средната заплата за страната получават работещите в хотелиерство и ресторантьорство - 1178 лв., в селското и горско стопанство - 1400 лв., строителство - 1500 лв. Следват култура, спорт и развлечения със заплащане от 1600 лв.

Статистиката показва, че общият доход на домакинствата през второто тримесечие на 2023 г. се е повишил до 5326,75 лв. - с 16,5% повече в сравнение със същия период на миналата година.

На годишна база за второто тримесечие най-сериозен спад е отчетен при потреблението на киселото мляко с 8,1%, а това на олиото намалява със 7%. С 6 % по-малко са употребяваните хляб и тестени изделия. За сметка на това статистиката е отчела по-високо потребление на месните произведения с 5,5% , на прясното мляко - от 4,5% и на плодовете - с малко над 3%.