/КРОСС/ Правомощията на президента при съставяне на службеното правителство трябва да бъдат ограничени. Дори не трябва изобщо да има такова. Редовният кабинет да продължи в оставка да изпълнява задълженията си до избори. Промените и ограниченията в правомощията на служебния кабинет могат да минат и без Велико Народно събрание. Това каза бившият конституционен съдия Благовест Пунев за "Твоят ден".

"С ограничаването на правомощията на президента при съставяне на служебно правителство се укрепва парламентарната форма на управление. Това е и целта на такова решение. Само един месец остава държавата без действащ парламент преди предсрочен вот, това означава, че на парламентарен контрол един служебен кабинет не може да бъде бламиран. Може да се увеличи периодът на действие на парламента, заварен от предишни избори. Има обвързана компетентност, когато президентът избира за премиер между три длъжности - председател на КС, управител на БНБ и председател на НС. Спорно е дали хора от тези длъжности са подходящи, има несъвместимост с позициите им", заяви той.

По думите му определеният премиер предлага членове на кабинета, а ако президентът откаже да ги назначи, парламентът избира служебно правителство. "Не може един президент с номинални правомощия да се избира с пряк вот от народа. Има противоречие между висшата легитимност и силно ограничените му правомощия, които го определят като модератор на конфликтите, а не като самостоятелен политически играч. Трябва да има промени в съдебната система, но да не се ограничават толкова правомощията на главния прокурор. Разделянето на два съвета във ВСС е неуместно'', коментира Пунев.