/КРОСС/ „В изпълнение на Плана за действие на Националната програма „Превенция на насилието и злоупотребата с деца" (2023 - 2026) Държавната агенция за закрила на детето положи много усилия, за да събере и анализира данните за децата с комуникативни нарушения и услугите, които им се предоставят. Целта е да бъде отделено специално внимание на тези деца не само от гледна точка на превенция или откриване на насилие върху тях, а и с цел подпомагане на тяхното развитие и реализация, както изисква Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН", каза д-р Теодора Иванова, председател на Държавната агенция за закрила на детето при откриването на кръгла маса „Превенция на насилието и злоупотребата с деца с комуникативни нарушения", организирана от ДАЗД.

Близо 3000 са децата с езиково-говорни нарушения в яслите и детските градини, включително и тези, които се обучават в изнесени групи в Центровете за специална образователна подкрепа. Учениците са малко под 4000.

За спазване правата на децата с комуникативни нарушения е необходима адекватна система за оценка на нуждите им, която да включва избор и адаптация на система за допълваща и алтернативна комуникация, така че да отговаря на когнитивните и комуникативни способности на детето и да способства за тяхното развитие, подчерта д-р Теодора Иванова и допълни, че е изключително важно за децата с комуникативни нарушения, включително и за техните близки, да им бъде гарантирана възможността за изразяване и за контакт със заобикалящата ги среда.

Главният секретар на ДАЗД и ръководител на междуведомствената работната група по Националната програма „Превенция на насилието и злоупотребата с деца" (2023 - 2026) Камелия Николова представи доклад за актуалната ситуация в страната по отношение на децата с увреждания и деца с комплексни комуникативни потребности.

Децата с увреждания и по-специално със затруднена комуникация са в по-висок риск от уязвимост към насилие, включително неглижиране, отчете Камелия Николова. Усилията на Държавната агенция за закрила на детето са изцяло насочени към това децата с комуникативни нарушения да не са невидими, допълни тя и подчерта, че ДАЗД e извършила проверки във всички 42 Центъра за специална образователна подкрепа. От които стана ясно, че 35 разполагат с разнообразни високотехнологични устройства. В 30 от тях се ползват от деца със затруднения или липсваща функционална реч, а в 5 центъра не са въведени в експлоатация, поради липса на обучени специалисти. Седем ЦСОП не разполагат със системи за допълваща и алтернативна комуникация.

Ефективна защита в наказателния процес чрез използване на система за допълваща и алтернативна комуникация и събиране на годни доказателствени средства, повишаване на обществената информираност за въпросите, свързани с децата с езиково-говорни нарушения, изграждане на Национален център за ДАК, са част от възможните решения, с които да се гарантира спазването правата на децата с увреждания, стана ясно още по време на кръглата маса.

Проф. д-р Морис Гринберг, председател на УС на Фондация "АСИСТ - помагащи технологии" показа нагледно как работи допълваща и алтернативна комуникация.

Какви са предизвикателствата и перспективите при прилагане на системи за допълваща и алтернативна комуникация и работата с деца с говорни нарушения споделиха водещи международни специалисти в тази област. В дискусията се включиха Хуан Борнман, професор в Центъра за допълваща и алтернативна комуникация на Университета в Претория, Южна Африка, Йехудит Лейба, експерт по правните въпроси, свързани с ДАК и полицейските разследвания в Израел, Нета Бен Зеев, логопед с 35 години опит в сферата на допълваща и алтернативна комуникация и супервайзър при воденето на разследвания и събиране на показания чрез ДАК в Израел.

Участие в кръглата маса „Превенция на насилието и злоупотребата с деца с комуникативни нарушения", организирана от Държавната агенция за закрила на детето взеха и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика в 49-ото НС Деница Сачева, заместник-министъра на труда и социалната политика Елка Налбантова, заместник-министъра на образованието и науката д-р Емилия Лазарова и др.