/КРОСС/ 5000 души с COVID-19 не могат да гласуват днес, защото трябва да си останат у дома. Това каза в изборното студио на бТВ главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Реалната бройка на заразените с COVID-19 е значително по-висока, отбеляза той. Тестовете, които се правят в лечебните заведения, откриват около 30-40% от заразените, стана ясно още от думите му. „Ние изследваме хора, които имат симптоми и вече са потърсили помощ", поясни той.

Епидемиологът отбеляза също така, че заради по-топлото време летните вируси все още не са отстъпили място на зимните. „Типичните зимни вируси атакуват предимно носа и гърлото, докато летните - стомашно-чревния тракт. През студените месеци заболяването започва с типичната хрема. Това ще го видим с първото по-сериозно застудяване на времето", отбеляза още той.

Според него вероятно през декември в България ще бъде регистриран и известен ръст на заболелите от грип. Епидемичните стойности обаче ще бъдат достигнати в края на януари или в началото на февруари 2024 г.

„Да се гласува е не само здравословно от психологическа гледна точка, но и право, което много хора преди нас са извоювали с живота си. Глупаво е да не се възползваме от правото си на глас. След като българите са създали собствена държава, те трябва да се погрижат да съществува и то по възможно най-добрия начин", каза още доц. Кунчев.

Той коментира и опасността от прекомерна употреба на антибиотици. „България попадна в първите три страни заедно с Гърция и Полша по развитие на антибиотична резистентност по време на COVID пандемията. Само с отделянето на плазмиди бактериите обменят генетична информация и няма човек, който да е гарантиран срещу това. Според мен следващият голям медицински проблем ще бъде този, че няма да можем да лекуваме елементарни инфекции, да кажем на кожата или на храносмилателна и дихателна система, тъй като съществуващите антибиотици вече няма да влияят на причинителите. Нямаме нови антибиотици. В последните 15 години нова формула няма, ние само подобряваме това, което досега е открито. Затова се стремим да създадем една група антибиотици, т.нар. стратегически, които да ползваме само в краен случай, които са животоспасяващи, и когато нищо друго не действа, да посягаме към тях", обясни епидемиологът.