/КРОСС/ За 23-ти пореден път се състоя празникът, посветен на онези българи, които по силата на историческата си участ повече от 200 години живеят извън пределите на България, но които свято пазят и предават от поколение на поколение своята любов към прародината, своята обич към нейните история, традиции и език. Централният Военен клуб отново събра организатори, участници и гости - съмишленици в общата кауза за отстояване на българщината сред най-големите ни и стари общности зад Дунава (бесарабски, одески, олшански, николаевски, таврийски, кримски и пр.).

Пред публиката със своите задушевни, топли изпълнения се изявиха много млади българи, дошли от съвременните държави Украйна и Молдова в прародината, за да учат и да търсят своето по-добро бъдеще. Всички те, освен дълбоката си народностна принадлежност, са наследили от предците си и таланта в областта на музиката, танца и песента. Ивисиха се гласовете на двете сестрички Биляна и Малвина Митеви, на Вирсавия и Александър Николенко - баща и дъщеря, както и на Лиза Неделчева, а своя игрив хоровод подеха акордеонистите Денис Колев и Константин Иванов. Силата на младите им озарени лица изпълни сцената, а това зареди и публиката, състояща се предимно от наши сънародници от чужбина, пребиваващи в България от години или по-отскоро заради ненавистната война, бушуваща в Украйна. Жените и мъжете от Ансамбъл "Гоце Делчев" начело с ръководителя им Марек Дяков за поредна година украсиха празника със своите блестящи изпълнения, със стилни костюми и лъчезарно присъствие.

Неподозирано дълбока и нова по своя замисъл емоция донесе на публиката и драматизацията, която група актьори изпълни по мотиви от романа на Константин Петканов "Преселници". Режисьорът Владо Диков, събрал в едно професионализма на по-възрастните Антон Трендафилов и Снежана Малковска, както и ентусиазма на младите Ани Неделчева и Владислав Ромалийски - всъщност на българи от България и такива от диаспората, успя да ни пренесе не посто в епохата, но и да ни потопи в постоянния, вечен конфликт между решението да напуснеш родния си дом и близките си, търсейки по-добро начало за себе си и децата си. Самият Нико Стоянов - живият класик на българската бесарабски поезия произнесе своята знаменита творба "Моят род".

Концертната зала на Военния клуб стана свидетел и на още един невероятен факт - проф. Иван Гаврилов, български онколог и меценат, човек, който не обича публичност и фойерверки за делата си, лично дойде и раздаде стипендии на българчета - студенти от Украйна и Молдова, както и подаръци за Болградската гимназия, Кишиневският лицей и за Дружеството за връзки с бесарабски и таврийски българи Родолюбец

Проф. Николай Ников - бивш зам.председател на дружеството ни и сегашен ръководител на Международната академия на обединените българи връчи от свое име почетни плакети за приноса им като съвременни будители на Емил Миланов и проф. И. Гаврилов. От името на ИАБЧ - наш партньор и спомоществовател в поредицата изяви, посветени на Деня на бесарабските българи тази година, свое приветствие към участниците и публиката произнесе г-н Ашот Казарян - гл. експерт в дирекция "Международна дейност и комуникации". Той връчи и почетна награда на г-н Никола Караиванов - доайен на дружество Родолюбец, бивш председател и заслужил деятел за образователното дело сред българите в Молдова и Украйна. За цялостния вид и сценария на тържествената вечер своите благодарности дължим и на г-жа Кирилка Демирева, всеотдайно посветена на общия ни стремеж за приобщаване на българите зад граница към майка България чрез образование и културна памет.

Сръчните и пъргави ръце на мама Люба Кара, на дъщерите й Наталия Ромалийска и Людмила Стеблецка, както и на още такива скопосни и родолюбиви български жени от Бесарабия и Таврия, а и от "сама България" (Наталия Петрова, Цанка Миланова, Лидия Кавръкова) ни зарадваха с прекасни традиционни блюда: тиквеници, баници, сладкиши. Накрая вдигнахме и по чаша вино.