/КРОСС/ „В европейската система за проследяемост на храните е заложена философията за опазване на човешкото здраве и тя действа безкомпромисно по отношение на прилагането й от всички бизнес оператори. По закон едно предприятие не може да функционира, ако не прилага принципа на проследяемост на продукта от полето до трапезата и не предоставя информацията, която се обработва през тази система. Затова тя може да бъде надеждна основа за обмен на информация по отношение процеса на проследяване и надзор за осъществяването на фискален контрол върху движението на хранителните стоки на територията на страната." Това заяви заместник-министър Александър Йоцев по време на работна среща, инициирана от Министерство на земеделието и храните, между представители на браншови организации на производители и преработватели на храни и Националната агенция за приходите (НАП). Министерство на земеделието и храните ще изготви предложения, които да дефинират възможните допирни точки между двете системи за проследяемост, посочи зам.-министърът.

Предложението за провеждане на среща в такъв формат беше отправено към МЗХ от 14 национално представени браншови организации от хранителната индустрия и разгледано на редовното заседание на Националния съвет по храните на 9 октомври т.г.

На срещата в МЗХ бяха обсъдени практически въпроси, свързани с прилагането на Наредба Н-5 от 29 септември 2023 г. на Министерство на финансите за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на България, в това число и на хранителни стоки. Наредбата определя реда за предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск, тяхното коригиране или анулиране при неосъществен превоз, както и редът за потвърждаване получаването или изпращането на стоките. В нея се определят и изискванията към фискалните контролни пунктове и реда за издаване и за предоставяне на уникален номер за превоз на стока с висок фискален риск.

Всички участници в срещата се обединиха около разбирането за необходимостта от повишаване на проследимостта и намаляване на нелоялните и незаконни практики при търговията с храни, които създават неравнопоставеност по отношение лоялните бизнес оператори, вредят на фиска и подкопават потребителското доверие. Същевременно браншовите организации, участници в срещата, отправиха препоръка за по-ясно дефиниране на критериите за определяне на стоките, които попадат в обхвата на действие на Наредбата и изготвяне на изчерпателен консолидиран списък със съответните стокови групи, които подлежат на такъв контрол. Към момента Наредбата е приложима само за превоз на стоки от и за територията на друга държава-членка на ЕС. От 1 януари 2024 г. тя ще регламентира и декларирането на превози на стоки и във вътрешността на страната. От бранша изтъкнаха необходимостта от по-широка разяснителна дейност сред заинтересованите лица с цел коректното техническо прилагане на изискванията на поднормативния акт.

„Анализите на НАП сочат, че вече има положителни резултати за фиска от прилагането на новите правила от Наредбата. След 1 януари 2024 г., когато влизат в сила и текстове, регламентиращи декларирането на превозите на стоки в страната, очакваме още по-ефективен фискален контрол и повишаване на събираемостта. Промените в Наредбата са направени с цел превенция на измамите с ДДС, укриване и невнасянето на данъци", категоричен е заместник-изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Георги Димов. Той допълни, че последващите промени на поднормативния акт ще са изготвени в активен диалог с бизнеса, като ще бъдат взети предвид и много от предложенията на браншовите организации.

По време на срещата, директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига" д-р Илиян Костов информира за стартиралия процес на изготвяне на национална позиция по предложението на ЕК за промяна на регламента за опаковките, предназначени за употреба и досег с храни, като изрази очакване браншовите организации от сектора да изпратят своите становища.