/КРОСС/ Приложението на научните достижения като новите геномни техники не трябва да води до компромис с високите стандарти за безопасност по отношение здравето на хората и животните, и въздействието върху околната среда. Това каза снощи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел по време на дебат за проекта на Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях.

За нас е важно проектът на Регламент да предлага трайни във времето решения, подчерта министър Вътев. Той посочи, че е необходимо да продължат дискусиите за съвместното съществуване на продуктите на новите геномни техники с конвенционалното и биологично земеделие и опазването на биоразнообразието. Нужен е равноправен достъп до генофонда за селекционна дейност и недопускане патентни ограничения.

В рамките на Съвета министър Вътев се срещна с министъра на земеделието, природата и качеството на храните на Нидерландия Пит Адема. На срещата министър Вътев посочи, че предвид климатичните промени и прехода към устойчиво производство e необходимо да се търсят нови решения. Министър Вътев изтъкна и дългогодишното добро сътрудничество и приятелските връзки между нидерландския Университет Вагенинген и българската Селскостопанска академия (ССА).

На срещата двамата министри обсъдиха и вноса на селскостопански продукти от Украйна в ЕС. Министър Вътев представи ситуацията с вноса на слънчоглед, нерафинирано и рафинирано олио, пчелен мед, сухо мляко и замразени малини на българския пазар. Той допълни, че тази година е преломна за българските земеделски производители, заради сушата и повишените цени на торове и препарати. „Най-важното нещо за конкуренцията е да бъде при равни условия", подчерта той.

По темата за намаляването на отпадъците в земеделието и храните министър Вътев представи дейността на Българската хранителна банка и действията ѝ за оползотворяването на излишъка от храна и своевременното ѝ преразпределяне към хора в нужда.