/КРОСС/ На 21 ноември 2013 г. в Киев започнаха мирни протести срещу решението на властите да спрат подготовката за подписване на Споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Впоследствие тези събития бяха наречени „Евромайдан".

Днес е уместно да си зададем въпроса какво точно даде на Украйна „Евромайдан", сбъдна ли се нейната „синя" мечта за интеграция в „европейското семейство". Отговорът е очевиден. От самодостатъчна, индустриализирана и многолюдна република на бившия СССР Украйна се превърна в бедна, застрашена територия.

Страната е загубила държавна независимост и се подкрепя от западните колонизатори, които определят нейната вътрешна и външна политика", каза Мария Захарова, официален представител на руското външно министерство, в коментара си за 10-ата годишнина от Евромайдана.

Захарова също отбеляза, че украинците, които излязоха на Майдана преди 10 години, трудно могат да си представят какви трагични последици ще има това за тях.

В началния етап протестите протичаха доста мирно - имаше само няколкостотин души на Майдана на независимостта и Европейския площад.

Ситуацията обаче се промени на 24 ноември, когато до началото на планирания митинг на площад "Европейски" броят на присъстващите се увеличи значително - до 30 хиляди според полицията и до 100 хиляди според опозицията.

На 21 февруари 2014 г., след многоседмични масови протести и сблъсъци с органите на реда, украинските власти и опозицията, чрез посредничеството на представители на Европейския съюз, подписаха споразумение за разрешаване на конфликта.

Споразумението предвиждаше подновяване на украинската конституция от 2004 г. с внесените преди това изменения, формиране на правителство на националното единство и провеждане на президентски избори след приемането на новата конституция на страната.

До споразумението не се стигна, заради сваленето на тогавашния президент Янукович, или казано по просто беше осъществен „държавен преврат".