/КРОСС/ Връзката между естествения и изкуствения интелект е с голяма пропаст. Ние просто не познаваме естествения си интелект. Има част в нашия мозък, в предната част, където се раждат емоциите, чувствата, въображението и идеите. Не я познаваме. Това заяви в интервю за "Денят на живо" акад. Чавдар Руменин - специалист по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при БАН, на който е и директор от 1999 до 2018 г. Сега акад. Руменин е директор на Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска" - КВАЗАР.

По думите му българската наука тази година не е била недофинансирана, като по това перо са били отделени около 4,3 - 4,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Акад. Руменин смята, че важното е какво дават учените, които получават средства за технологии и апаратура, на държавата. "Това не е малко пара. Трябва да отчетем и факта, че много от средствата, които се използват в научните изследвания, идват от Европейската комисия. Такова нещо преди години нямаше. Да се каже, че българската наука не се финансира, не върви. Не е така. Трябва да се запитаме дали ние: учените, задоволяваме потребностите на националния бизнес", добави той.

Акад. Руменин добави, че БАН организира конкурс по Националния план за възстановяване и устойчивост по две направления: зелени технологии и дигитални технологии. "Само в нашия институт се готвят най-малко 5 или 6 проекта, в други - 6 -7 . Това не е дребнотемие", отбеляза той.

Според него, България трябва да следва примера на САЩ и Германия с внедряването на роботизирани системи в бизнеса, защото именно те повишават производителността, а съответно и заплащането на хората.