Детската престъпност в България беше във фокуса на форума “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”
Секция: БЪЛГАРИЯ
01 Декември 2023 15:38
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Детската престъпност в България беше във фокуса на форума “LexTalks 2023: Престъпление и наказание” Системата в детското правосъдие предлага основно наказателни мерки, но не и достатъчно възстановителни практики. С наказания и настаняване в институционална грижа страната ни единствено произвежда млади хора с трайно противообществено поведение, пропускайки годините на израстване от дете до възрастне като време за коригиране.

/КРОСС/ Над 140 участници от различни институции, професионални и граждански общности събра правно-дискусионният форум "LexTalks 2023: Престъпление и наказание", организирано от Национална мрежа за децата (НМД) и Мрежата за правна помощ на НМД. Събитието се проведе на 30.11.2023 г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски" с презентации и мнение в дискусионните панели на съдии, експерти по възстановително правосъдие, експерти от сектор „Детска престъпност" към Главна дирекция „Национална полиция", юристи, психолози, неправителствени организации, преподаватели и студенти по право, социална педагогика и др. LexTalks 2023 откри д-р Борислав Ганчев, началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието доц. Атанас Славов.

Детската агресия, противообществени прояви и престъпност бяха темите на фокус в този единствен по рода си правно-дискусионен форум у нас. Събитието потърси честен отговор на въпроса как заедно - институции и граждани - да адресират проблема с децата в конфликт със закона, често наричани "най-трудни" и "неспасяеми", и докъде стигна реформата в детското правосъдие. Разговорите бяха насочени към обсъждането на реални случаи и казуси на криминализация, санкциониране,подпомагане и приобщаване, на истинските истории, семействата и общностите на тези деца.

България продължава да не осъществява достатъчно ефективна превенция на детската криминализация, особено в уязвими общности. Макар да има добри модели по места, системата на детско правосъдие не прилага достатъчно възстановителни практики, включващи извършителя, жертвата, семейството и общността. Няма синхрон между правосъдната и социалната система. С наказания и настаняване в институционална грижа страната ни често произвежда млади хора с трайно противообществено поведение, пропускайки годините на израстване от дете до възрастен като най-благодатно за превъзпитание и социализация време.

Данни на Института по социални дейности и практики, изнесени по време на форума, сочат, че през 2022 г. непълнолетните извършители на престъпления (14-17 г.) са 3 343, като осъдените са 868, а тези с наложени възпитателни мерки са 3 498. Броят на осъдените младежи от 18 до 24 години обаче рязко скача - до 5 394 общо. Такава е тенденцията не само за миналата година, но и за последните пет. Тези цифри показват колко неефективна е нашата система в работата с деца и младежи, за да се избегнат последващи криминални прояви. Тоест, до 18-годишна възраст криминализирането им не е регистрирано и спряно успешно, едва след пълнолетие държавата за първи път ги "вижда", вече обаче третирайки ги като обект на наказателна репресия.

България приема Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за деца през 2011 г. Две години по-късно приема и пътна карта за нейното изпълнение, а преди 5 години приключва и инициативата "Детство без решетки" на Национална мрежа за децата, Института по социални дейности и практики и Българския хелзинкски комитет. Въпреки приетите стратегически документи и въпреки че инициативата "Детство без решетки" събира подкрепата на близо 13 хил. души от цяла България - реформа в правосъдието за деца все още няма. Системата не предлагадостатъчно възстановителни практики, не включва по съдържателен начин семействата и общностите на децата в риск от криминализиране. Няма синхрон между здравна, образователна, социална и правосъдна система. Достигането на децата да съд трябва да бъде крайна мярка, защото с наказанията и поправителните домове, интернатите и настаняването в институционална грижа страната ни нерядкопроизвежда млади хора с трайно противообществено поведение, пропускайки годините на израстване от дете до възрастен като най-благодатно за превъзпитание и коригиране време.

"Извършването на престъпления от деца само по себе си е много сериозен проблем и симптом и изисква много ангажирана, отговорна, професионална намеса, която да включва както ограничаване, така и подкрепа, защото ако има възможност да се спре криминализирането на един човек, то е във възрастта преди навършване на пълнолетие." - проф. Нели Петрова, ИСДП.

"Липсва обаче широко обществено обсъждане, липсва държавна визия за цялостна реформа. Липсва диалог с институциите и системите, афектирани от една такава реформа. Така например местните комисии за борба с противообществените прояви се опасяват, че с реформата те ще бъдат закрити, макар и да се предлага тяхното реформиране, а не закриване.е. Ако вземем за пример обществените възпитатели, те продължават да са едни общински чиновници, които, в не малка част от случаите, пишат проформа протоколи за проведени срещи с деца в конфликт със закона, без да имат предварителна подготовка и специализация, без да имат достатъчна подкрепа (вкл. финансова) и адекватен мониторинг." - Георги Еленков, Мрежа за правна помощ на НМД.

"Децата са ограничени във възможностите си да се защитят, да обжалват мерки, които са наложени спрямо тях и изобщо да излязат от системата - несправедливост, която е подчертавана вече неколкократно от Европейския съд по правата на човека в няколко осъдителни решения срещу България. Така той намира, че режимът в дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни не е подходящ, защото третира децата извършители по-зле, отколкото възрастните." - Адв. Адела Качаунова, Български хелзинкски комитет.


"Нужни са т.нар. „възстановителни практики". Възстановителните практики всъщност са процесът, в който даваме възможност хората да говорят за сложните си отношения. Децата да говорят за сложния си вътрешен свят и какво ги кара те да пристъпват към определени действия. Около една възстановителна практика има много хора, има голяма мрежа. В нея влизат най-близкия фамилен кръг, институциите, ако детето или човекът е институционализиран, местна комисия, пробационна служба, експерти от отдел „Закрила на детето" и др. И всички те участват във възстановяването." - Елена Евстатиева, експерт по възстановително правосъдие, част от „Пи Еф България - Общност за помирително правосъдие"

На LexTalks 2023 се състоя премиерата на двата документални филма - „Децата в конфликт със закона", който разказва личната история на Анна-Мария (завършила двугодишната програма на Младежка мрежа „Мегафон" на НМД, преминала през въртележката на институциите, а днес млада жена), и „Законът в конфликт с децата" - с примери от практиката на експерти, които работят с деца и младежи и мнението им по въпроса докъде стигна реформата в детското правосъдие. Режисьор и на двете видеа е Петър Вълчев, а филмите са заснети специално за форума, благодарение на проект ENROLL, подкрепен от Dexis. Беше излъчено и видеото „Слабите посягат с ръка, силните - подават ръка" на Организацията на българските скаути и НМД.


Анна-Мария присъства в залата на LexTalks 2023 и сподели от личен опит, че в детската криминализация има неща, за които не се говори достатъчно или изобщо не се говори. Сред "неудобните" теми за институциите и всички страни в процеса е фактът колко слабо запознати са младите хора и децата, че те имат права (освен задължения) и как никой възрастен няма право да пристъпва тези права. Според нея масово се подхожда на принципа "Знай си първо задълженията, а не правата". Тема табу е реално случващото се насилие по районни управления (и физическо и психическо) с потърпевши - непълнолетни деца. Отрича се проблемът с наркоманиите при децата и младите, като често свръхдоза от опиати или тежки наркотици (метамфетамини и др.) биват вписвани като "инцидентни" препивания или поглъщания на химикали. Това, от своя страна, води до обръщане на гръб на проблема и пълна липса на воля за справяне с този проблем. У нас няма центрове, които да работят с наркозависими под 18 години, което на практика означава, че зависимостите "се отглеждат".

"Никой не говори и не мисли за един огромен ресурс за работа с институционализирани деца и млади хора, а именно - други млади хора като мен, които вече се преминали през институционалния ураган и могат да помогнат като ментори в практиките за превенция или възстановяване. Проблем е и липсата на обучения за хора, работещи с дуги хора (без значение от вида дейност или институция), както и цялостно липсват обучения за персонал и обмен на добри практики между организациите.", каза още Анна-Мария.

Национална мрежа за децата, като обединение на над 130 граждански организации, правозащитници, доброволци от цяла България, е център и основен двигател на експертния диалог, свързан с реформата в детското правосъдие в България. НМД и Мрежата за правна помощ на НМД обещаха на участниците в Аулата, че няма да се откажат, преди съдържателна реформа да бъде осъществена. И то реформа, която почива на много широка палитра от мнения, взети под внимание проблеми от работата на терен и гледни точки, каквито бяха събрани на LexTalks 2023. НМД продължава да работи, за да осигури чуваемост между граждански организациии, експерти, институции, деца в конфликт със закона и нормотворци, така че най-сетне, 5 години след края на "Детство без решетки", да бъде постигната реформа в правосъдието за деца и по-добра превенция на криминализирането на децата в България.


Лектори в LexTalks 2023: „Престъпление и наказание" бяха:

Съдия Калин Калпакчиев, Софийски апелативен съд, бивш член на ВСС и бивш председател на Съюза на съдиите в България;
Петър Петров, главен инспектор в сектор „Детска престъпност" към Главна дирекция „Национална полиция";
Юлия Георгиева, Център за хуманни политики" и център за хора със зависимости „Розовата къща";
Ива Бонева, Сдружение за споделено учене ЕЛА;
Мария Дойчинова, Център за изследване на демокрацията;
Проф. Нели Петрова - Димитрова, Доктор по педагогика, преподавател по социална работа и социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски", председател на Управителния съвет на Институт по социални дейности и практики;
Звездица Пенева-Ковачева, директор на Програма „Център за компетентности и професионално обучение" в Института по социални дейности и практики;
Любомир Крилчев, координатор на програми "Насилие" и "Достъп до правосъдие" в офиса на УНИЦЕФ;
Адв. Марияна Евтимова, един от основателите и изпълнителен председател на Фондация „П.У.Л.С";
Елена Евстатиева, експерт по възстановително правосъдие, част от „Пи Еф България - Общност за помирително правосъдие".

Дискусиите модерира Георги Еленков - юрисконсулт на НМД и координатор на Мрежата за правна помощ и д-р Юлия Раданова - адвокат, председател на УС на Института по медиация и управление на спорове.

Събитието бе подкрепено от Софийски Университет "Св. Климент Охридски"; USAID и Dexis - в рамките на проект "ENROLL" на НМД; издателство "Сиби" и издателство "LawStore".