/КРОСС/ Захари Карабашлиев е автор на едни от най-известните и най-докосващите съвременни български романи. Най-новата му книга ''Рана'' отваря темата за раните в историята и политиката, но и за героизма, нежността и надеждата.
„Тази книга би докоснала различна част от родовата памет на всеки читател. Идеята ѝ обаче не е да отваря рани, а да говори и за тях и ако може да допринесе за лекуването им, без големи литературни амбиции. Това е книга, която говори за семейна история, за момче и момиче, които са разделени от войната през 1916 г., когато България се намира в първата световна война. Един млад човек влиза във войната със своите идеализъм и плам, вместо да е на студентската скамейка. Ранен е в първия ден на войната", сподели Захари Карабашлиев.
„В годините между 1878 и 1912 г. България сякаш достига своя пик на нравствен, образователен и икономически подем. Първата световна война сякаш е края на Възраждането", коментира още той.
Писателят сподели за моменти от срещите си с читателите си в страната.
„Дай, Боже, да не влизаме всички ние в подобен конфликт, за да си покажем, че всички обичаме България еднакво... или пък някои по-малко. В моменти на такива изпитания - особено войни и бедствия, излизат най-светлите ангели и най-тъмните демони в човешката природа. Слав Богу, понякога ангелите надделяват и доброто и смелостта успяват единно да противостоят на злото. Това се е случило в България. Сега нямаме този контекст, в който всеки да покаже истинското си лице. Дано и да нямаме", коментира Карабашлиев.
Според него злите демони често са окуражавани от пропаганда и тогава се създава атмосфера на нетърпимост към другия.
"Войната не е просто между лидери и политически системи, не е между различни видове оръжия, тя влиза в семействата и личните истории, дори и между тези, които не воюват", каза още той.
бТВ, „Тази събота"