/КРОСС/ Споровете около запазването на паметници не са чужди и за Германия, особено когато става дума за скулптори създадени по време на социалистическия режим в страната. Редица паметници в Берлин са били многократно осквернявани, а дебатът около тяхното запазване продължава вече 30 години.

След края на Втората световна война в Берлин са издигнати три големи съветски мемориала, които обаче не са само места за възпоменание, но и военни гробища. Най-големият социалистически мемориал е този в парка „Трептов", който има и статут на военен паметник.

През 2022 г. той е бил осквернен в следствие на войната в Украйна, като с червени букви е било изписано „Украинска кръв върху руските ръце", а Путин е бил сравнен със Сталин.

Съветският мемориал в Тиргартен в центъра на Берлин между Бранденбургската врата и Райхстага. След издигането на Берлинската стена, Мемориалът на Тиргартен попада в британския сектор и за много хора в Западен Берлин той е възприеман като израз на съветска агресия.

Според кмета на столицата монументът се демонтира парче по парче, както е бил сглобен

Въпреки това съветски войници държат почетна стража тук. След нападение на десни екстремисти срещу съветската охрана през 70-те години мемориалът е допълнително охраняван и от британски войници.

Един от най-оспорваните паметници, символ на социалистическия режим е Скулптурата на Ернст Телман. Политикът е убит от националсоциалистите в концентрационния лагер Бухенвалд.

След като на няколко пъти е обмисляно разрушаването на паметника, от 2014 г. бюстът е включен в списъка на ЮНЕСКО. В следствие на войната в Украйна обаче, паметникът разединява както обществото, така и политици. През 2022 партията на Християндемократите внасят Предложение за демонтиране на паметника на Талман, но то е отхвърляно, а пред заседателната зала дори е имало и протест.

Междувременно както в Берлин, така и в цяла Германия са създадени редица музеи, в който са преместени много от паметниците, премахнати след падането на Берлинската стена. В Берлин е изграден и специален музей, в който се помещават така наречените „оспорвани" паметници, сред които се намира и почти двуметрова глава на Ленин.

Въпреки това дебатът дали скулптори, които нямат статут на военни паметници е редно да бъдат премахнати разединява и германското общество от години.

бТВ, „Тази неделя"