/КРОСС/ Консолидацията на „ЛЕВИЦАТА!" е в пълен ход в началото на 2024 година, формациите в коалицията са с решение за създаване на единен политически субект. Това обяви пред медиите председателят на Коалиционния съвет на „ЛЕВИЦАТА!" Костадин Паскалев. Създават се и съответните вертикални и хоризонтални звена за вътрешна координация, изграждат се граждански съвети на местни и национални нива. „ЛЕВИЦАТА!" започва и диалог с потенциални партньори в лявото политическо пространство, посочи още Паскалев.

Още в началото на новата година „ЛЕВИЦАТА!" започва и изграждане на клубове, които отразяват приоритетите в дейността на коалицията. Клубовете са формулирани в няколко основни направления на този етап - „Държавно устройство и право", „Сигурност, ред и граждански права", „Здравеопазване", „Образование", „Селско стопанство, гори и хранително-вкусова промишленост", „Външна политика".

В началото на новия политически сезон „ЛЕВИЦАТА!" поставя като тема на дебати членството на България в Шенген, каза още Костадин Паскалев, като подчерта, че българската държава е длъжна да направи анализ на своите двустранни отношения с останалите страни от ЕС и да формулира решение по въпроса за членството си в Шенген. „ЛЕВИЦАТА!" ще заработи адекватно и по отношение на териториалните планове, които бяха утвърдени от ЕК преди дни - въпрос на енергийна и национална сигурност. Насоката на дейност ще бъде и работа с представителите на „ЛЕВИЦАТА!" в местната власт в контекста на гарантиране на адекватно и справедливо разпределение на бюджетните средства.

В коментара си в началото на новия политически сезон Валери Жаблянов подчерта, че самооценката на представителите в държавната власт за работата им радикално се разминава с обществената оценка, а поставените цели от страна на правителството - пълноправно членство на България в Шенген, промяна на конституцията, създаване на усещане у обществото за развитие на България - не са постигнати. В този смисъл „ЛЕВИЦАТА!" вече е в подготовка на следващите предсрочни парламентарни избори.

В анализа си Жаблянов подчерта правителствената политика на остро противопоставяне срещу българската история във всички моменти на общи политически и исторически цели с Русия и рушенето на паметници не е просто вандалски акт, но продължение на тази основна политика на правителството.

По въпроса за „ротацията" в правителството Валери Жаблянов определи подобен парламентарен и конституционен инструмент като екзотичен, който подменя волята на българските граждани за управление на държавата и инструмент, който размива управленската отговорност.

Румен Петков подчерта, че българският парламент е задължен да подложи на обсъждане преговорния процес за Шенген и поетите от България ангажименти, където правителството на Денков официализира България като концентрационен лагер за бежанци и по-специално такива от Сирия и Афганистан. Той подчерта, че на европейско равнище проблемите трябва да се решават вътре в държавите, източник на бежанци, а не те да се прехвърлят в една или друга държава или лагер - политика, която води до засилване престъпността и промяна на генофонда.

Петков подчерта и продължаващата липса на ангажимент от страна на държавното ръководство към българското образование и образователна система, както и растящата функционална неграмотност. Той изтъкна, че за 30 години са ликвидирани близо 1500 училища, а цялостна програма, която да гарантира образователната система, липсва, заменена от пренаписване на учебници и подмяна на ценности.