/КРОСС/ Съветът за икономически анализи публикува своя четвърти анализ. Той е посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото. Автори на изследването са Петьо Бонев, Калоян Ганев и Ралица Симеонова-Ганева.

Използването на ядрената енергия за граждански цели се счита от много експерти за основен заместител на изкопаеми енергийни източници като газ и въглища. България е една от 12-те държави-членки на Европейския съюз, които разполагат с атомни електроцентрали. По традиция преобладаваща част от населението на България е положително настроено към атомната енергия за граждански цели. При такова голямо обществено и политическо значение на ядрената енергетика е донякъде изненадващо, че проблемите, свързани с радиоактивните отпадъци, почти не намират отражение в медиите и политическите дебати у нас.

На практика всички решения за съхранение на тези отпадъци, прилагани до момента по света и в България, са с временен характер. Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на сигурността, тези временни решения не са оптимални. Оптимална сигурност и икономичност би се постигнала от дългосрочно решение, а именно т.нар. дълбоко геоложко погребване. В глобален план политическото отлагане на решаването на този проблем се дължи основно на няколко фактора, сред които и степента на обществено приемане и наличието на местна съпротива от типа "Не в моя двор".

Целта на анализа е да представи накратко ситуацията в България. Основен фокус е поставен върху приемането на радиоактивни те отпадъци от обществото и демократичните процеси, които биха довели до формулирането и прилагането на успешна стратегия.

Развитието на ядрената енергетика неизбежно е свързано с дългосрочното решение на проблема със съхранението на тези отпадъци. Определянето на локация за хранилище за геоложко погребване ще повдигне въпроса за приемането от местната общност. В анализа са разгледани резултатите от модел, базиран на принципите на публичния избор, който дава основа за демократично решение на проблема. Използваният подход съчетава референдум на местно ниво и различни варианти на икономически стимули: парични обезщетения, подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и пр. Резултатите са валидирани посредством внимателно конструиран научен експеримент.

Анализът ще бъде представен на 1 февруари от 10:30 ч. в Гранитна зала на Министерския съвет.