Традициите на Сретение Господне - един от най-големите християнски празници
Секция: Православие
02 Февруари 2024 13:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Традициите на Сретение Господне - един от най-големите християнски празници

/КРОСС/ В християнския календар 2 февруари се чества като Сретение Господне, един от 12-те големи християнски празници. На 2 февруари приключва Рождественският цикъл празници, свързани с явяването на Христос пред света. Денят е известен и като Петльовден.

Празникът има своите както езически, така и християнски корени, но и в двата случая се отбелязва мъжкото начало. Сретение Господне е празник, честван в в източноправославните и някои протестантски църкви по света - Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, Гръцката и Украинската. Римокатолическата църква също празнува на 2 февруари, а Арменската апостолическа църква празнува на 14 февруари.

Какво означава "Сретение"? Думата "сретение" от църковнославянски език означава "среща". Празникът възниква в памет на Срещата, състояла се на 40-тия ден след раждането на Христос, описана в Евангелието от Лука. На този ден Дева Мария и Йосиф носят младенеца Исус в Йерусалимския храм, за да принесат законоустановената благодарност на Бог за първенеца си. В храма младенецът Исус е посрещнат от праведния старец Симеон.

Тази среща маркира границата между Стария и Новия завет. Празникът на Сретение Господне възниква в Йерусалимската църква и се появява в богослужебния календар през IV в. Първоначално се възприема не като празник, а като ден, в който се завършва 40-дневният цикъл на Богоявление. Утвърждава се като самостоятелен празник в годишния календар в края на V в. в Римската църква, а в Константинопол - през първата половина на VI в.

Симеон Богоприемец

Сретение Господне е срещата с човечеството в лицето на Симеон Богоприемец. Той бил благочестив човек, един от 72-мата учени, които превеждат и тълкуват Светото Писание от староеврейски на старогръцки език. Като всички еврейски родилки, Дева Мария се смята за "нечиста" и след известно време трябва да отиде в храма на традиционния ритуал за пречистване и представяне на бебето пред Бога. Когато свети Симеон превежда книгата на пророк Исая и прочита изречението

"И Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", той се замисля и решава, че това е грешка и весто "Дева" трябва да е думата "Жена" и се опитва да направи поправка. В този момент ангел Господен хваща ръката му и го уверява, че той няма да умре, докато не се увери в истинността на пророчеството на Исая.

Моисеевият закон и срещата с Бог

Според Моисеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол трябва да бъде посветено или представено на Бога в храма на 40-тия ден след раждането си. Майката трябва да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария носи младенеца в Йерусалимския храм и принася в жертва два гълъба.

"На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква."

Традицията днес

Затова и до днес се спазва традицията на 40-тия ден от раждането, майката да води бебето в църква. По примера на Света Богородица, православната църква е установила всеки младенец да се представи в Божия храм на 40-тия ден от раждането му. Свещеникът чете "чиста молитва" на родилката и благославя младенеца.