/КРОСС/ Зов за помощ доведе до вълна от съпричастност: обичана от поколения деца учителка с болка разказа за борбата на своя син с най-тежката диагноза. Заради размера и метастазите туморът на Веселин Паламарков не подлежи на операция, а след като терапиите у нас на не дават голям резултат. Помощ търсят и зад граница. Но там лечението, както в много случаи, е непосилно за пациентите.

Веселин е едва на 33 години. И да чуе диагнозата „стомашен аденокарцином" в напреднал стадий на такава възраст е почти медицинско чудо. Твърде млад е както за срещата си с рака, така и за да се откаже от мечтите си.

"Толкова много хора са с нас - това ми дава толкова много сила Вярвам, наистина вярвам, и продължаваме", споделя майка му Емилия.

Не спира да държи ръката на сина си. Г-жа Паламаркова, както сме ви я показвали - учителката, на която родители предават с доверие децата си, за да прекрачат смело прага на 119-о училище за първи път. И там да се подготвят за живота.

"В дългата си учителска практика съм имала възможност да уча на подкрепа, на съпричастност, на доброта - и ето сега всичко се обърна към мен - аз, моето семейство имаме нужда точно от това", споделя тя.

А днес децата са нейната подкрепа. "Първият учител остава завинаги в сърцето - за нас това е г-жа Паламаркова, тя ни показа света през своите очи - свят на доброто, любовта и съпричастността. Свят, в който доброто винаги побеждава. Сега тя води битка за живота на сина си и има нужда от нашата помощ и подкрепа. Заедно можем да помогнем на нейния син, който е с тежко заболяване и се нуждае от спешно лечение в чужбина. С надежда и много вяра се обръщаме към вас за помощ и благодарим на всеки, който ще се включи в тази борба", споделят нейни ученици.

Редом с най-малките застават и техните учители, които в най-трудния миг за семейство Паламаркови, дават още един урок на децата: урок по човечност.

"Предполагам, че всички, които ни гледат, знаят какво е да обичаш и то много силно и да си до човека не само в щастливите моменти, а и в най-трудните. И когато ние отправяме въпросителни към младото поколение - ми се иска всички да дойдат в училище, за да видят тези млади хора, които прегърнаха със сърце тази кауза", посочва учителката Миглена Манчева.

Въпреки прогнозите и липсата на напредък в изминалите месеци, с истинска, жива надежда битката продължава, както на семейството на Веселин в търсене на лечение, така и на всички техни близки, в търсене на финансова помощ.

"Аз вярвам, че заедно можем да помогнем финансовият фактор да не е причина Веско да не замине в чужбина и да проведе своето лечение. Една сума, която за нас може да е незначителна, умножена многократно, за тяхното семейство може да бъде наистина от голямо значение", обяснява Жанет, съученичка на Веселин Паламарков.

Според майката и 1% да е надеждата - заради всички тези хора, които са подкрепят каузата на сина й - човек винаги трябва да продължи.