/КРОСС/ Необходима е единна държавна политика при приема и реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование. Трябва да се създадат условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти както със средно професионално, така и с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката. Тези предложения бяха отправени към заместник-министъра на образованието и науката Мариета Георгиева по време на провелия се днес Национален съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.

„България се нуждае от кадри с добро образование, по търсените от работодателите професии. За съжаление в момента системата на висшето ни образование „произвежда" редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда. Над 40% от "свръх квалифицираните" кадри с висше образование работят на работни места, които изискват по-ниски образователни и квалификационни изисквания или се вливат в редиците на безработните. Това от своя страна води до загуба на човешки ресурс. В момента тече подготовката на държавния план-прием за средното и висшето образование и не е късно да се положат усилия той да бъде приведен в съответствие с нуждите на пазара", заяви председателят на УС на АИКБ.

За пореден път АИКБ обърна внимание на представителите на министерството, че е от изключителна важност е държавният план-прием да бъде съобразен с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти да е до максимум 50% от общия брой завършващи. Това ще даде възможност за по-голяма конкуренция сред кандидат-студентите и съответно изграждане на подходящи специалисти, които бързо да преминат прехода от образование към заетост.

Сходни са проблемите и при планиране на местата за ученици в средното професионално образование. Местата не са съобразени с демографските промени, налице е все още неразбиране на ученици и родители за нуждата от придобиването на професия, която да е ориентирана към бъдещите потребности на пазара на труда. Същевременно все по-притеснителни стават резултатите от Програмата за международното оценяване на учениците PISA, според което 54% от българските ученици са функционално неграмотни, което поставя България на предпоследно място от всички страни членки на Европейския съюз.

По думите на зам.-министър Георгиева в момента Министерство на образованието и науката има за основна задача да наложи политика на превес на професионалното над профилираното средно образование, като съотношението на този етап е 57 към 43 на сто. „Напълно сме съгласни, че структурата на образованието трябва да отговаря на обществения интерес и нуждите на пазара на труда. Това е наше намерение и основна цел. Предприели сме няколко мерки, с които считаме, че ще сме полезни и ще дадем глътка въздух на работодателите. Първата е, че държавата ще поеме осигурителните вноски на учениците в дуална форма на обучение. Втората е, че заедно с МТСП в момента работим по механизъм, чрез който да се облекчи заемането на свободни работни места от чужди граждани, които са завършили висшето си образование у нас", допълни зам.-министър Мариета Георгиева.

Членовете на НС на АИКБ изразиха притеснение от факта, че степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Според тях все още липсва широкомащабна кампания за популяризиране на възможността студентите да сключват договор с работодателите срещу поемане на разходите за обучението им изцяло от държавата.

Сред другите важни теми, които Националният съвет на АИКБ обсъди с екипа на Министерство на образованието и науката, бяха още дуалното обучение, промените в списъка с професии за професионално образование и обучение.

От АИКБ обещаха продължение на темата като за целта ще бъде организирана специална кръгла маса. Събитието ще се проведе на 20 май 2024 г. в хотел София Балкан Палас.