/КРОСС/ Днес хората обръщат все по-голямо внимание на здравословното хранене, но колко от нас всъщност се замислят, че храненето ни има пряко отношение и към природата? Къде се пресичат грижата за човешкото благо и това на планетата? Точката на тяхната „среща" е осъзнатото хранене, което се основава на т. нар. планетарна диета.

Планетарната #ХапкаСмисъл

Начинът ни на хранене има пряко отношение към нашето здраве. Но производството и консумацията на хранителни продукти, оказва огромно въздействие и върху околната среда. Използването на прекомерни количества пестициди и торове, изсичането на гори, за да се освободят земеделски площи, изхвърлянето на храна, замърсяването с пластмасови опаковки и др. водят до покачване на въглеродните емисии, замърсяване на почвите и водите и генерално негативни промени в екосистемите по цял свят. В същото време населението на света нараства и се очаква да достигне 10 млрд. през 2050 г., което предполага още по-сериозно да се замислим днес как можем да направим така, че и утре всички хора на планетата да имат достъп до здравословна храна, като в същото време запазим природата си. Можем ли да се погрижим едновременно и за своето здраве, и затова на планетата ни? В търсене на този отговор се сформира научната комисия EAT-Lancet. В нейните редици са включени 37 учени от цял свят - водещи експерти в различни области като земеделие, климатични промени, здраве, хранене и др. След двугодишна работа мозъчният тръст разработва хранителен режим за планетарно здраве, публикуван в авторитетното списание Lancet. Става дума за начин на хранене, който включва консумация предимно на продукти с по-малък въглероден отпечатък: плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, варива, ядки и ненаситени мазнини, както и умерен до нисък прием на риба, морски дарове, меса, картофи, млечни продукти, захар. Такъв тип хранене е #ХраненеСмисъл, защото от една страна щади природата, но също така има потенциал да намали тежестта на социално значимите заболявания на цивилизацията. Това включва и сърдечносъдови болести, рак, диабет, затлъстяване и много други, които влошават качеството на живот и водят до преждевременна смърт на милиони хора по света. А България нерядко оглавява някои от черните класации.

Напред към традицията

Впрочем да поемем курс към планетарно хранене може да означава просто да се върнем към корените си. В по-стари времена нашите предци не са консумирали месо ежедневно, като в менюто им преобладавали зеленчуците, варивата и пълнозърнестите храни. Знаем също, че християнският календар предвижда периоди на по-малко или по-строги пости - особено преди Коледа и Великден. Така погледнато, планетарната диета съвсем не е непосилна. И нека припомним, че един от старите варианти на прословутия таратор е студена чорба, но без мляко, а само със счукани орехи и оцет, разреден с вода. И че ястията от боб, леща, прясно и кисело зеле, както и постните яхнии остават ненадмината класика.

Въпрос на избор

Както ще се убедим от информационната кампания на Лидл България под мотото #ХраненеСмисъл, пазарът предлага огромен избор от продукти на достъпни цени, които очакват да направим своя избор за планетарно хранене. Ето как!

Герой на трапезата: растителните продукти

Производството на животински продукти има най-значимо въздействие върху околната среда в света. Ето защо колкото повече растителни продукти консумираме, толкова повече щадим природата, биологичното разнообразие и разбира се - собственото си здраве. Може би дори не си даваме сметка с какъв голям избор разполагаме, ако се спрем на този модел: свободни сме да включим в менюто цяло съзвездие от полезни храни като плодове, зеленчуци, ядки и бобови, които са в изобилие в България през всички четири сезона на годината. Има начин също да пазаруваме плодове и зеленчуци, преминали проверка за остатъци от пестициди, като така ще елиминираме вредата за здравето и околната среда.

Повече пълнозърнести храни

Пълнозърнестите храни са важна предпоставка за живот и остаряване в добро здраве. В България се отглеждат много такива култури, а пазарът също е щедър на тях - като например пшеница, лимец, булгур, царевица, ечемик, овес и овесени ядки, кафяв ориз и елда. Последните проучвания като Глобалния доклад за храненето показват как пълнозърнестите продукти с високото си съдържание на фибри поддържат доброто здраве на червата и могат да предотвратят здравни рискове, свързани с диабета и сърдечно-съдовите заболявания.

Етикетът е за четене!

Етикетите на хранителните продукти съдържат много важна информация, която далеч надхвърля срока на годност. Там се посочва произходът и съставът на стоката, а вече съществува и още по-информативно етикетиране, наречено Nutri-Score. Алгоритъмът за изчисляване на Nutri-Score е научно обоснован и е разработен от международен екип от независими специалисти по хранене в сътрудничество с организации за защита на потребителите и представители на хранителната промишленост. Този етикет съдържа скала с пет цвята от зелено А до червено Е, която класифицира преработените храни в една от петте категории. Така лесно се вижда кои артикули са подходящи за ежедневна консумация и кои е добре да приемаме по-рядко. Как се тълкува скалата? Според системата за изчисление Nutri-Score продукт със зелен рейтинг A е по-вероятно да допринесе за здравословно хранене в сравнение с продукт с червен рейтинг E от същата продуктова група. Вие избирате!

Ако теглим осъзнато чертата

Планетарното хранене не е ограничителен диетичен режим! То включва прием на всички категории продукти, вкл. месни, риба и млечни, но с променен баланс и с предимство за растителните източници. Ако изпробвате това хранене, бързо ще установите, че то е леснодостъпно, вкусно и съвсем не скъпо. Добро е за здравето, за джоба, но и за опазването на нашата планета Земя.