/КРОСС/ Най-големият проблем са регионалните диспропорции, които регионът на Южна централна България, а и югоизточната част на страната изпитват. Все по-ясно се вижда, че те се дължат на засилената миграция. Когато човек загуби вяра и перспектива, че може да живее добре в даден регион, нормално е той да потърси другаде възможности за реализация, дори и извън пределите на България. Всички теми, които поставяме - икономика, инвестиции, земеделие, регионално развитие, образование, здравеопазване, култура, са подчинени на една цел - съхраняването на нацията. Трябва да мислим как да задържим хората тук, а държавата да просперира и да не бъде на последно място в ЕС.

Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи д-р Калоян Паргов в началото на срещата - дискусия „Икономика и земеделие - фактори за развитието на южно-централния регион на България", която се поведе в Хасково.

„Нашата задача е да бием камбаната, да алармираме, да предлагаме решения и да търсим реализацията им заедно с институтциите", обясни Паргов.

Във форума взеха участие експертите на СИНПИ по икономика - д-р Даниела Везиева, по земеделие - Живко Живков, по туризъм - Мариела Павлова, по сигурност - Васка Пенкова и историкът проф. д-р Боряна Бужашка.

В дискусията се включиха кметът Станислав Дечев и общински съветници от Хасково, представители на обществеността, бизнеса и местната власт от региона на Пловдив, Кърджали и Златоград.

"Пандемията ни показа, че имаме нужда да преосмислим дали глобалната икономика да е водеща или локалните и регионалните икономики", изтъкна Даниела Везиева, която е била министър на икономиката.

По думите ѝ това, което се наблюдава през последните три години е тенденцията за развитие на локални и регионални икономики.

"Ето защо в последните две години анализите показват и ни карат да изграждаме нов модел икономически, който да е свързан по-скоро и да е базиран на нашите ресурси - природни ресурси, човешки ресурси, инфраструктура, образователна инфраструктура. Това са водещите критерии, които в следващите четири години трябва да изведем като приоритетни. Да се възползваме от всички ресурси, които имаме, за да преосмислим визията за развитието на икономиката ни", убедена е Везиева и допълва, че индустрията е водещата част в икономическите сектори, защото добавената стойност, която дава, е достатъчна, за да можем да развиваме социалната среда.

Живко Живков, който е изпълнителен директор на АЗПБ и бивш директор на Фонд "Земеделие", изтъкна, че южно-централният район е най-цветната и разнообразна част на България по отношение на земеделието - овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство, а климатични условия и напоителната система, която природата е дала на този край на държавата, дават голям потенциал за развитие.

Според него, ако имаме всичко това, а не успяваме да се възползваме, значи системата не работи. Той счита, че чрез земеделието може да бъдат мотивирани хората да се върнат или да останат в съотвентия регион.

Експертите на СИНПИ работят върху идея, която да предложат на институциите - създаване на предпоставки за връщане на хората към земеделието чрез комплекс от мерки - предоставяне на земя, както и на стартов капитал в определен размер и облекчено кредитиране, които да създадат усещането за подкрепа и предвидимост.

Мариела Павлова, която има дългогодишен опит в сферата на икономиката и туризма, заяви, че този регион има изключителни дадености по отношение на културно-историческото наследство, възможности за туризъм, образование и инфраструктура, развита за култура.

Тя посочи, че всичко това дава възможности както за допълнителни приходи в местната икономика, така и по отношение на заетостта.

"Създаването и възстановяването на професионални гимназии, професионално образование в посока туризъм и култура има изключително значение. Толкова голямо колкото и по отношение на икономиката и селското стопанство", категорична е Павлова.

По-късно в Художествената галерия „Форум" бе открита изложбата „Македония в карикатури", посветена на 145-ата годишнина от рождението на Александър Божинов - карикатурист, военен фотограф и писател, който през 1930 г. публикува свои карикатури на тема Македония.

Изложбата бе представена от проф. д-р Боряна Бужашка, която е част от авторския колектив. Тя е подготвена от научен екип на УниБИТ по проект на Фонд „Научни изследвания" на МОН. Гостуването на изложбата в Хасково е организирано от ръководения от Мариела Павлова Институт за културно наследство и ще продължи до края на февруари.