Благосъстоянието на хората в България не се подобрява, сочат данните на БНБ
Секция: Анализи
27 Февруари 2024 16:18
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Благосъстоянието на хората в България не се подобрява, сочат данните на БНБ Анализ на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“

/КРОСС/ Данните на БНБ към декември 2023 г. показват еднозначно, че около 49% от домакинствата имат на депозит средно около 170 лева (Графика 1) и общата сума на тези депозити представлява едва 0,9% от спестяванията в левове.

Използвайки статистическите данни за населението, а именно - брой пенсионери - около 2.1 милиона, включително и около 1 милион работещи бедни, може да се направи обосновано предположение, че тези хора определено мизерстват, голяма част от тях са под линията на бедност и им е трудно да свържат двата края. Те нямат възможност да спестяват или да си позволят лукса да поддържат нормален живот. Особено застрашени са и децата в тези домакинства, които имат нужда от разнообразна и питателна храна, дрехи, образование и здравеопазване.

Около 10% от домакинствата (Графика 1) поддържат в депозитните си сметки средно около 1 666 лева (от 1 000 до 2 500 лева). Това са домакинства, които някак си успяват да поддържат някакъв начин на живот, макар че средната сума е под и близо до жизнения минимум за издръжка на един човек на месец, а не за домакинство.

Двете групи представляват около 60% от домакинствата и съвпадат с данните, че 2/3 от тях са под прага на жизнен минимум, т.е. доходите на домакинствата, съответно стандартът на живот на преобладаващата част от населението на България е незавидно.

КТ „Подкрепа" за пореден път настоява да се гарантира достоен живот на най-засегнатите групи, като се преразгледат методологиите за определяне на минималната работна заплата, линията на бедност, политиката по социално подпомагане и достъпността до здравеопазване и образование.

7% от домакинствата имат спестявания от 2 500 до 5 000 лева, със среден размер около 3 600 лева. Част от тези домакинства са изложени на риск да преминат в по-ниска социална група, предвид постоянно растящите цени на основни стоки и услуги.

Около 20% (Графика 1 и 2) от домакинствата имат депозити от 5 000 до 100 000 лева, които могат да попаднат в обхвата на средната класа, която може да си позволи да поддържа нормален стандарт на живот, като тези с депозити над 50 000 лева - могат да планират и осъществяват инвестиции, и да си позволяват по-луксозни стоки, почивки и услуги.

Богатите домакинства в България са 0,8% и те държат в банките от 100 000 до 1 000 000 лева., а най-богатите, тези с над 1 милион лева са едва 0,01% от всички домакинства (Графика 3).

В заключение - от статистиката на БНБ, както и от данните за работещите бедни, нивото на пенсиите, безработицата, особено младежката такава, не се забелязва подобряване на благосъстоянието на хората в страната и демографските показатели продължават да се влошават.

КТ „Подкрепа" настоява задължително да се регламентира законово адекватен праг на жизнен минимум и праг на бедност, спрямо който да се формират ефективни политики за борба срещу бедността и социалните неравенства и изключване, чрез програмите за социално подпомагане, гарантиране на достойно минимално заплащане на труда, демографски политики, както и данъчна политика с необлагаем минимум равен на жизнения минимум при облагане на доходите на лицето и домакинството.